Китай започна натиска си върху световната икономика по доста необичаен, но успешен начин- рязко съкрати износа на редки метали. Глобалната хай-тек индустрия е в шок.
Това са 17 метали, които са сравнително редки и изискват много високи капиталови разходи (около 40 000 щатски долара за тон). Те се използват в електрониката, високотехнологични машини, отбранителната промишленост и други модерни индустрии. Без тях, например, няма да има Ipod, или хибридната Toyota Prius, или литиево-йонни батерии. Мобилният телефон щеше да бъде с размерите на куфар.
Китай отдавна е възприет от всички като вносител и преработвател на суровини. Тя заема дял от почти 40% от доказаните запаси света на редки метали. Това е голям дял, но е на теория и не обезпечава на Поднебесната империя монополна позиция на пазара. Малки резерви има в Австралия, САЩ, някои страни в Централна и Южна Азия, както и в Русия. Защо е тогава тази паника заради, наложени квоти за износ на редките метали? Поради това, че в предишни години, корпорациите са се фокусирали само върху добивите на тази суровина изключително в Китай, замразявайки мините си в други страни. Причината е една и съща: в КНР, всички дейности (включително добив) са по-евтини. Поради това, сега имаме един много сериозен дисбаланс: към днешна дата 97% от редките метали на световния пазар идват от Китай. Чудо би било Пекин да не използва подобна ситуация.
И така миналото лято, Китай два пъти намали квотите за износ на редки метали, а с една четвърт – мощностите за техния добив. Повече от 40 вида редки съединения на тези суровини са включени в списъка на стоки, чийто износ е забранен. Експерти казват, че обемът на износа на суровини ще падне през втората половина на 2010 г. спрямо същия период с 72%. През септември, Пекин за повече от месец суспендира изцяло за износа им. През последните месеци цените на най-редките метали са се увеличили няколко пъти, някои метали вече липсват.
Липсват, по-специално, лантан и метали от неговата група – лантаниди, предимно от неодим и диспрозий. Те поскъпват по-бързо от другите. Според представители на металургичната промишленост, цените на тези елементи и техни съединения ще продължат да се увеличават с 15% – 20% годишно защото най-активно се използват в областта на електрониката. Например, неодимовият оксид се използва като изолатор с ултранисък коефициент на разширяване в твърди дискове за лаптопи и плеери. Неговата цена се е увеличила от началото на годината четири пъти: от $ 20 до $ 80 на килограм.
Лантаниди се използват и за производството на постоянни магнити, които са ключов елемент в слушалки и говорители. Поскъпват и тези метали, без които не може да има и производство на електрически и хибридни двигатели за автомобили. Предвид бързия растеж в тези сегменти на автомобилната индустрия, можем да очакваме по-нататъшен растеж на цените на редкоземните метали и техните дефицити.
Изглежда, че Пекин е ограничил износа на редки метали сериозно и в дългосрочен план: той не възнамерява да се поддава на западния натиск и да отстъпва по този въпрос (това се вижда в последните срещи на високо равнище на Г-20). Това е особено разочароващо като се има предвид факта, че нуждите на световната индустрия от тези суровини расте от година на година, като покачване на производството на електроника, радиотехника и хибридни автомобили. Според прогнози на експерти от индустрията, до 2015 г. глобалната консумация на редки метали ще се повиши два пъти: от сегашните 125 до 225 хиляди тона.
