The Wall Street Journal публикува ексклузивни  материали с журналистическо разследване за дейността на свръхсекретния Комитет на европейските лидери, създаден  непосредствено след фалита на Lehman Brothers, за да се избегнат фалити на държави в рамките на ЕС, по-специално в Португалия, Ирландия, Гърция и Испания.

“Вълна от държавни фалити по периферията на Европа би могла да предизвика нова криза в световната банкова система, с още по-лоши последствия за световната икономика, отколкото банкрута на Lehman Brothers”, твърди изданието.

През ноември 2008 г. се е провела първата тайна среща на работната група. Неговата дейност е  координирана от председателя на Комитета на ЕС по икономика и финанси, а участниците са висши служители от Франция, Германия, Европейската комисия, Европейската централна банка и от кабинета на министър-председателя на Люксембург и ръководителя на асамблеята на финансовите министри в ЕС Жан-Клод Юнкер.

Срещите са ставали под прикритие на различни форуми и често в най-неподходящия момент. За да се избегне изтичане на информация, което може да провокира  буря във финансовия сектор, в неведение за дейността на тайния комитет са били дори правителствата  на страните-участнички, пишат журналистите.

„Между прагматичната Северна Европа и по-небрежните южни членки, между Германия и Франция и между националните правителства и централизираните ведомства на ЕС, са се появили „идеологически „различия,   усложнявани допълнително от политическите амбиции на водещи политици. Германия е настоявала за стриктно спазване на правилата на еврозоната, които, от нейна гледна точка, с забранявали да се помага на разточителните страни, докато Франция се е застъпвала за по-голяма свобода в това отношение. В този случай, от гледна точка на френския президент Никола Саркози, спасителната операция е трябвало да се ръководи от  Европейската комисия, но федералният  канцлер Ангела Меркел в никакъв случай не е искала да „дава пари в ръцете на Брюксел“. През октомври 2009 г., когато новоизбраното гръцко  правителство обявява три пъти по-голям от прогнозата  бюджетен дефицит за 2009 г., този „философски разкол“ вече навлиза в практически измерения.

Малко преди срещата на върха, насрочена за 11-ти февруари, 2010, цената на гръцките облигации рязко пада, продължават авторите. Съставът на тайния комитет е разширен – в него допускат и   представители на други страни от ЕС, с изключение на Гърция. На  селектиран разговор под председателството на Юнкер е решено да се включи в окончателния вариант „подкрепа“ за Гърция. Това по никакъв начин не устройва Ангела Меркел. В резултат на разгорещен спор е изработен компромис текст: „Гръцкото правителство не е поискало финансова подкрепа“. Въпреки това, в средата на март, министър-председателят на Гърция Георгиос Папандреу „открито поиска от Европа да успокои пазарите и да даде пари“.

Ангела Меркел се противопоставя против консенсуса на работната група, според който МВФ не може да бъде допуснат до спасяването на Гърция, тъй като това ще признае слабостите на Европа и ще позволи в европейските въпроси да се намеси основнния акционер на фонда – Съединените щати. Именно поради финансовото влияние на Германия, главният опонент на бундесканцлера-президентът Саркози,  е бил принуден да отстъпи. На 11 април  е обявено за предоставянето на Гърция на екстрен кредит, се казва в статията.

„Работната група с всички сили  бори да преодолее дълбоките разногласия по въпроса дали членовете на еврозоната да спасяват собствените си вид, и ако да, как.“ Едва когато се стига до пряка заплаха за срив на еврозоната, „лидерите оставят настрана различията си и се стига до компромис.“ Въпреки това, фундаменталният разколо „все още  парализира търсенето на  възможности за решаване на структурни дефекти в рамките на паричния съюз“, а средствата, предназначени за Гърция се оказва, че не са  достатъчни за да се успокоят пазарите, посочва изданието.

Източник: The Wall Street Journal