Парадоксът на сегашната ситуация е, че при отчайващото положение на повечето хора, те са изключително толерантни към властта, просто и се покланят енергично и редовно дават своя вот в изборите. Най-лесният начин е да се обясни, че това е жонглиране, но опитът на предизборните кампании показва, че по-голямата част от населението гласува изцяло на доброволен принцип. Следователно, хората действат в противоречие със здравия разум и собствен опит в мизерния си и все повече деградиращ живот. Тогава защо те постъпват така?
Подчинението на широките народни маси на произвола на властта и корпорациите се дължи на въвеждането в информационното пространство на страната на невро-лингвистичното програмиране на някои определени поведения, които мотивират хората за подчинение на всяко решение на властите и големите корпорации. И ето как се прави това.
На първо място, в човешкото съзнание се имплантират словесни матрици, чрез които хората да не се стремят към подобряване на живота си. Мисленето на хората за процесите в страната се програмира така:
– Нашият живот е лош, защото светът е лош.
– За да не се влоши, трябва повече и по-добре да се работи.
– За да не се влоши, не трябва да има война и кръв.
„По целия свят е зле“ – тази идея се налага чрез политически технологии за нагнетяване на катастрофизъм, когато първите редове на всички новини са за убиване, експлозии, земетресения, катастрофи, самоубийства, убийства. Първо в новините се говори за успехите и подвизите на водещите управляващи политици, които са се превърнали в символ на борци за свобода, добър живот и просперитет на страната. На второ място се говори за кризата в чужбина, че света се раздира от конфликти, а също така и за природните бедствия – наводнения, суша, студ , снеговалеж … Като в земен ад телевизията ни залива с бедствия от целия свят, и за какво? За да ни внуши само едно нещо: ако другите хора по света ги застигат какви ли не беди, то и ние можем да търпим. И после ни обясняват какво да не правим, за да не стане по-зле. „Не позволявайте да има война и кръв.“ И от целия ефир се набива на всички в съзнанието древната мантра: “ Само да няма война!“. Убийствена, злонамерена програмираност, обричаща човешкия дух и народа на предварително подготвено поведение. Така в главите ни упорито се имплантира програма за толерантност и смирение: бедствия, глад, замръзване, смърт, убийства, но бъди търпелив, човеко, нали не е имало война.
Друг речев импулс, внушаващ, принуждаващ какво да направим, за да не стане по-зле: „повече и по-добра работа, много работа, работа без сън и почивка”. И сега към това се прибавя страхът от загуба на работни места. И понеже никога не сме били мързеливи, вижте как умело се манипулира обикновения човек: “Неефективно работиш, затова и зле живееш”. Когато такава програма окупира ума на човек, той се чувства в безизходица. Той се превръща в машина за трескаво събиране на пари – да печели, да изразходва, да работи отново, и отново да харчи и да яде….
Внедряването на такива програми води хората към необичайно психическо състояние да се „обзаведат“ с множество фобии – безпричинен страх от собственото си бъдеще и бъдещето на страната си.
Някои словесни матрици са предназначени за това, хората да обслужват само собствените си стомаси. Егоистът живее само за удоволствие и следователно е най-лесно управляем, мотивите на неговите действия винаги са ясни, предсказуемо е и поведението му и да се убеди в правилността на всички действия, предприети от властите – даже и ако полицията пребие невинни хора, трябва само да му се каже „Ти само ще спечелиш от това“. Но първо трябва да се гарантира, че принципът „живей само за себе си“ се превръща в основа на съществуването на милиони. Това е много успешното въвеждане в нашето подсъзнание на словесните матрици „удоволствие“ и „наслаждение“.
– Ние трябва да живеем за свое собствено удоволствие и наслада.
– Забава и наслада носят храната, секса, забавните зрелища.
– Всичко, което пречи на удовлетворение и наслада, махай от себе си.
Превъзпитанието на хората в дух на роби на всяка своя прищявка, целенасочено и упорито се прави всеки ден. Повечето реклами ползват това заклинание: „Животът – това е удоволствие, наслаждение“, „Живейте с удоволствие, Вие го заслужавате!“. Особено активно, без критика и съмнение, тези постановки се усвояват от младежта. Законите за вербално въздействие сработват тук, въпреки волята на човека и той с глупав инат започва да търси удоволствие – в храна, в любов и с цялото си поведение търси точно това интуитивно и избягва нещо, което може да попречи на удоволствието – пренебрегва родителските си задължения, никога не рискува живота си пред лицето на опасност, тъй като е било разпоредено само да се наслаждава.
Самата жизнена програма, която се налага на хората, които са предразположени към удоволствия, е близка до еуфоричната психоза, когато човек не може да възприеме разумно и да оцени ситуацията.
Особено внимание политическите стратези отделят на словесните внушения, образуващи рефлекс на безразличие към съдбата на своята страна и своя народ. За това, рефлексът да е устойчив в огромни маси, се изисква трудна предварителна обработка на човешкото съзнание. Това внушение се прилага в три основни направления.
Първо – това е унищожаването на паметта, упорито поддържане в ума на събития и хора, които са повлияли и влияят върху съдбата на страната. В борбата срещу паметта на хората е много важно предозирането на информация. Когато в човека вкарват, втълпяват, натоварват с тонове информация, която не му е необходима- празна и глупава, паметта се руши под непоносимата тежест на новините, отказвайки да служи за разумно опознаване на истинския живот. Така се спира мисленето, а животът се превръща в рефлекси, които се култивират от опитни телевизионни водещи.
Следва.
* б.ред.: заглавието наше
