Данък добавена стойност ще се увеличи и то с повече от 2 процентни пункта, въпросът е колко ще стигне – 23 или 24%.
Бойко Борисов потвърди, че на 5 май кабинетът ще вдигне нагоре сегашната ставка от 20%. Срещу увеличението се обявиха работодателите и синдикатите.
Анализатори го определиха като „заместител на реформите в неефективните системи“.
Правителството едва ли ще има проблем да прокара по-високата ставка през парламента. От „Атака“ досега са подкрепяли безрезервно Борисов . Така останалите нямат шанс да обърнат резултата.
Ако програмата максимум на управляващите се изпълни и промяната влезе в сила от 1 юни, правителството се надява до края на годината да събере между 507 млн. и 670 млн. лв. повече приходи в бюджета, в зависимост от размера на ставката – 23 или 24%.
От думите на Борисов стана ясно, че единственото, което „експерти финансисти“ пресмятат в момента, е с колко точно да се увеличи ставката.
Аргументите на експертите, които настояват за 23% са, че това е оптималният вариант като поносимост за частния сектор и търсен фискален ефект.
Именно тази теза обаче бе разкритикувана от депутати, работодатели, синдикати и икономисти.
Съпредседателят на „Синята коалиция“ Мартин Димитров посочи, че ако правителството отложи строителството на спортната зала в София, т. нар. „български Лувър“ и други подобни проекти, държавата може да си спести същата сума, която очаква да събере с вдигането на данъка.
„По-високият ДДС няма да донесе повече пари на хазната, единственото сигурно е, че ще увеличим сивата икономика“, заяви Димитров пред „Дневник“.
Бившият финансов министър и депутат от БСП Пламен Орешарски прогнозира 8 до 10% инфлация вследствие от вдигането на данъка и ефекта на закръгляне на цените.
Румен Овчаров (БСП) разкритикува правителството, че не прави никакъв анализ за спада на бюджетните приходи. „Трябва да се знае кой е отговорен и дали факторите са с еднократно влияние или са постоянно действащи. Не може само да лекуваме следсвията, трябва да изследваме и причините“, каза той.
„Онова, което всъщност ще се получи, е да се замести правенето на реформи в неефективни системи… с търсене на начини да се увеличат приходите. Най-сигурният и най-неутралният е през ДДС“, коментира пред Дарик радио Красен Станчев, председател на Института за пазарна икономика.
„Това е по-лесният начин, но не е по-правилният, защото означава, че няма да се направят всички реформи“, каза и председателят на КРИБ Иво Прокопиев, съиздател на в. „Дневник“.
„Принципната позиция на БСК е, че не трябва да се прибягва до вдигане на ДДС, а да се използва потенциала на антикризисните мерки. Необходимо е да се наблегне върху съкращаването на бюджетните разходи и мерките за подкрепа на фиска“, заяви пред „Дневник“ и Димитър Бранков, зам.-председател на БСК. Същата е позицията и на синдикатите.
„Всяко увеличение на данъчната тежест има изкривяващ ефект върху поведението на търговците и потребителите. Това означава, че има много голяма вероятност да не се получат очакваните приходи. Същото се получи след затварянето на безмитните магазини и затягането на митническите режими“, коментираха от анализаторското звено „Индъстри Уоч“.
