В средата на ХХ век, концепцията за масово имунизиране звучи като добра идея: имаше смъртоносни детски болести и разработвахме ваксини, който можеха да ги предотвратят, следователно нека имунизираме всичките деца, така че да не се заразят.
И за да се уверим, че всички или почти всички деца ще бъдат имунизирани, ние направихме ваксините задължителни. И след като случаите на полиомиелит се понижиха драстично, и заболяването почти изчезна, броят на деца с морбили, паротит, дифтерия и коклюш ставаше все по-малък и по-малък, лекарите, родителите и здравните служители кимаха одобрително за добре свършената работа.
Но в началото на 1980 г., някои родители и медицински специалисти в САЩ и на други места по света забелязаха, че има връзка между сериозните неблагоприятни последици за здравето, включително смърт, и ваксините.
С минаването на годините, все повече родители, лекари, и дори държавни служители започнаха да виждат тревожно нарастване на броя на децата с аутизъм, затруднения в обучението, разстройство с дефицит на вниманието, ювенилен диабет, ревматоиден артрит, синдром на внезапната детска смърт (СВДС), астма и други заболявания.
Подозренията им нарастваха заедно с поставените на децата ваксини. Независимо дали ваксините са напълно или частично причината за здравословните проблеми, или дали имат никаква роля, все още не е установено научно, но едно нещо е ясно: родителите са загрижени и объркани за ваксините.
Това безпокойство и объркване накара много родители и специализирани медицински специалисти да надигнат глас в знак на протест срещу опасните ваксини, и тези гласове най?накрая подтикнаха здравни и държавни служители да предприемат действия.
През 1986 г. Конгресът прие Националния закон за увреждания на децата вследствие на ваксинации (National Childhood Vaccine Injury Act), който официално призна, че нараняванията от ваксините и смъртните случаи са истински.
Автори: Д-р Стефани Кейв и Дебора Мичел
Прочетете/изтеглете книгата от тук: vaksini.eu
