Тежестта на дълговете в развитите страни е достигнала критично ниво, в сравнение с който и да е исторически период, което ще изисква нова вълна от „отписване на дългове“, казват съставителите на доклада на МВФ.
В документа се посочва , че политическите елити на Запад все още се придържат към илюзията, че богатите страни могат да намалят размера на дълговете си, съчетавайки мерки за строги ограничения и икономическия растеж.
Само че в ситуация, в която равнището на дълга е превишило 200 – годишен рекорд, значителна част от западния свят няма друг избор, освен да обяви фалит. Това е Единственият начин наистина да се разчисти пътя за икономическото възстановяване, се казва в доклада на Международния валутен фонд.
В Доклада на МВФ се отбелязва, че дълговете на развитите страни са достигнали такива висоти, че изход от тази ситуация може да бъде или споразумение за отписването им (във вида, в който се прилага през 30-те години на миналия век), или стандартен набор от мерки, използвани от МВФ за фалит на развиващите се пазари.
„Проблемът е толкова голям, че се изисква значително преструктуриране, например, по външните граници на Европа, такова, за което досега все още никой не е говорил“, казват професорите от Харвард Кармен Райнхарт и Кенет Рогоф.
В документа също така се казва, че политическите елити трябва да се отърват от илюзията, че богатите страни се различават от бедни региони с това, че могат да намалят размера на дълговете си чрез набор от мерки, включително строга икономия и растеж.
Идеята се състои в това, че развитите икономики „не трябва да прибягват до такива мерки“, които „може да подкопаят трудно спечеленото доверие“ и да вкарат икономиката в „порочен кръг“.
Само че, според доклада, тази „мантра“ граничи с „масова амнезия“ по отношение на европейската и американската история, и се основава на „прекалено оптимистични“ предположения, които, в крайна сметка са още по-голям риск и допълнително подкопават доверието в развитите икономики. В резултат на това кризата продължава и продължава, а всички решения, които могат да допринесат за излизане от това състояние са блокирани.
Докато обединението на дълговете в еврозоната може да намали нуждата от преструктуриране, сега тези дългове тежат на плещите на данъкоплатците в северните региони. Поради това, най-проспериращите страни от Европейския валутен съюз, могат да влязат в рецесия и да изострят ситуацията със собствените си дългове и „възрастовата криза. „
В тази връзка се натрапва ясен извод, че за Германия и други страни кредиторки е много по- разумно да се примирят със суровата необходимост от незабавно отписване на дълговете, отколкото да губят време и да продължават да ги умножават още неопределено време.
В доклада се казва , че тежестта на западните дългове сега е толкова голяма, че богатите страни ще се нуждаят от подкрепа под формата на нови заеми, висока инфлация и мерки за финансов натиск.
През 1930 г. най-развитите страни са прибягвали до облекчаване на дълговете, макар и в различна степен. Първите военни дългове са били отписани в САЩ през 1934 г., когато изтича Меморандума Хувър. Отстъпката от дълга във Франция е 24% от БВП, Великобритания – 22% от БВП, а за Италия – 19% от БВП.
Това отписване е било част от по-голяма реорганизация. САЩ , от своя страна, „отписват“ част от дълга си на стойност 16% от БВП, отменяйки през 1933 г. златния стандарт.
Мерките за финансов натиск могат да приемат най-различни форми, включително контрол върху движението на капитала, ограничаване на лихвения процент или налагането на държавни дългови задължения на пенсионни фондове и застрахователни компании. Някои от тези методи действат сега, но те не са били известни към края на 1940 – началото на 1950 г., когато страните търсят всякаква възможност за решаване на проблема с военните дългове.
Стратегията е по същество конфискация на спестяванията, постигната отчасти от растящата инфлация и намаляване на възможността за маневриране на пазарите. В рамките на няколко години след края на Втората световна война лихвеният процент във Великобритания и Съединените щати остава отрицателен, от -2% до -4 %. В Италия и Австралия пада до -5 %.
Въпросът започна да приема по- политически характер , когато германският министър на финансите Волфганг Шойбле и европейският комисар по финансите Оли Рен започнаха да се позовават на горния документ, за да оправдаят суровите политики в еврозоната.
Критиците казват, че крайната строгост без обезщетение в количество на валутно стимулиране е основната причина, по която дълговете растат спираловидно дори по-бързо , отколкото в някои части на Южна Европа.
Най-слабите членове на еврозоната са особено чувствителни към проявите на кризата , тъй като те вече нямат свои собствени национални валути. По този начин, те се намират в същото положение, както и развиващите се страни, които заемаха в долари през 1980-те и 1990-те. Но дори и така погледнато, ние знаем примери за това как страни е трябвало да обявяват фалит , дори и ако са имали собствена валута.
http://www.telegraph.co.uk/finance/financialcrisis/10548104/IMF-paper-warns-of-savings-tax-and-mass-write-offs-as-Wests-debt-hits-200-year-high.html
