„И Русия, и Украйна се считат за европейски страни , част от западната цивилизация, значителен процент от тяхното населението е за членство в ЕС. Как ЕС успя да се изхитри, че такава благоприятна ситуация да превърне в свой провал?“ – опитва се да разбере професорът по политически науки в университета на Роуд Айлънд, Никола Петро, в своя статия в The New York Times.
На първо място, сблъсквайки двете страни и принуждавайки Украйна да избира между Русия и Европа, от самото начало европейските преговарящи с всички сили правеха от асоциацията с ЕС, изпитание за преданост“, обяснява Петро. Първо, те се отказаха съвместимост на асоциацията с ЕС, с членство в Митническия съюз.
Второ, вместо да наблегнат на ценности, които не противоречат на славянската идентичност на украинците, в Брюксел подчертаваха, че Украйна ще трябва да направи „цивилизационен избор“. „Повечето украинци все още считат Русия за най-близкия си и дружелюбен съсед, така че чудно ли е, че те се отказват от такъв избор?“ – разсъждава ученият.
„Накрая, бюрократите от ЕС загубиха от погледа си разликите в традиционните и религиозни ценности“ . Значителна част от украинските християни се страхуват, че ЕС ще наложи своята правна и образователна система с твърде либерален морал, който мнозина тук категорично отхвърлят – обяснява авторът.
Представителите на Европейския съюз не направиха нищо за да ги успокоят, и тяхното снизхождение по този въпрос постави бомба със закъснител под усилията за европейска интеграция в целия регион“.
Междувременно фалшивата дилема, която ЕС се опита да наложи на Киев, само помага на Евразийския съюз. EAC почита общото културно наследство на съветската епоха. Освен това руската икономическа помощ за страните в региона сега е няколко пъти повече от всички разглеждани проекти на ЕС.
Контраст, казва Петро: ЕС предлага Украйна да се откаже от общото културно наследство, да приеме непопулярна либерална програма, да отслаби икономическата и юридическа самостоятелност на държавата, в замяна на илюзорна вероятност за членство.
EAC, от своя страна, предлага обединение на основата на съществуващите културни връзки, да се изграждат икономически съюзи, да се създадат нови конкурентни индустрии и да ги интегрират в световната икономика, като се използва общата пазарна мощ.
„В ретроспекция – по-мъдро да се питаме не защо Украйна не е подписала споразумението за асоцииране, а защо всичко това е изглеждало като нещо хубаво за нейното ръководство“ – заключава Петро.
Източник : The New York Times
