„Републиканците в Камарата на представителите най-накрая започнаха да си вършат работата, за която ние, американците ги изпратихме там през 2010 г. и отново през 2012 г. Означава ли това, че революцията, започната от „Чаената партия“ през 2009 г., започва да се разраства?“ – размишлява политологът и обществен деец Ел Маурер на страниците на The Washington Times.

“ Администрацията и стоящите зад нея леви интелектуалци са като средновековните лекари. Икономиката е болна и слаба, те и предписват пиявици и кръвопускане. В резултат на това пациентът умира“ – пише той.

Проектираният от гражданите в “ Чаената партия“ бюджет за 2011 г.  показа пътя към финансовото здраве. Ако беше приет, щяхме за една или две години да стигнем до балансиран бюджет и щяхме вече да сме пътя по пътя към възстановяването. Нито една от партиите в Конгреса не поиска това да се случи, оплаква се авторът.

Маурер напомня, как Америка се озовава на ръба на финансовата криза два пъти в последно време – през август 2011 г. и през януари 2013 г., когато също е достигнат таван на дълга, т. нар. „Фискалната скала“ – и републиканците в крайна сметка отстъпиха пред правителството.

„Ще се  промени ли нещо този път? Това ще бъде ли началото на революция, която ще върне страната към финансовото здраве и към ограничено от конституцията  правителство?“ – пита анализаторът.

„Ако републиканците продължават да отстояват своите принципи, те ще бъдат в състояние да сключат достойна сделка.  Болната тактика на администрацията  подкопава авторитета и, и с течение на времето все повече заприличва на дребен тиранин“ – казва авторът на статията, като дава за пример закриването на националните паркове  заради този „шътдаун“, отказвайки да закара ветераните от  Втората световна война до мемориала и да финансира изследванията на децата с рак.

„Ако това се беше случило в Германия през 1933 г. и Адолф Хитлер току-що е избран за канцлер, или в Русия през 1917 г. и болшевиките са получили току-що контрол над Държавната дума, тогава, безусловно,  въпросът щеше да  бъде решен … Но това са Съединените членки, които имат писана конституция „- казва Ал Mаурер.

Президентът  не е  крал. Когато той казва, че законът за здравеопазването – е „закон на страната“ и не може да се промени, той не е прав,  негодува Маурер.

„Ако ние, американците, помним нашите принципи и ги отстояваме, можем да накараме нашите политици да правят същото“ – казва авторът на статията.

Източник: The Washington Times