Институтът за стратегически изследвания Stimson Centre публикува доклад на Ръсел Стиклър под това заглавие.
Стиклър предупреждава, че най-ценната течност в Близкия изток, противно на общоприетото схващане, не е петролът, а водата. Липсата на вода може да доведе до това, че някои държави няма да са в състояние да отговорят на най-належащите нужди на бързо нарастващото население през следващите десетилетия .
Една от тези войни всъщност вече е започнала, и се води с безпрецедентна жестокост – в Сирия. Израелски изследователи предупреждават, че сирийският демографски взрив и безпрецедентна суша може да доведат до катастрофа, която се разгръща пред очите ни.
Близкият изток и Северна Африка са най-бедните по отношение на водата райони на света. Пустинният климат и липсата на валежи правят хората напълно зависими от подземните води и реки – Нил, Йордан, Ефрат и Тигър.
Исторически, районът не бил гъсто населен, и наличните водоизточници, макар и трудно, стигаха за нуждите на хората. Но от 1950 г. насам населението се е увеличило с 300 милиона души.
Също и Сирия, която е ярък пример. През 1950 г. в нея са живели 3,5 млн. души днес – около 22 милиона, а до 2050 г. ще са 36 млн.. Населението на Египет – 20 милиона през 1950 г., набъбна до 85 милиона през 2013 г. До средата на века населението на Египет ще надхвърли 135 милиона. В Йемен през 1950 г. – 4,5 милиона, днес са 25, а 50 се очакват през 2050 г.
Никой не знае как ще се снабдяват с вода толкова хора. Сирия , Египет и Йемен вече нямат други източници, освен наличните.
