Градът на мъдреците – притча

    gradЖивял един човек, който много се страхувал от старостта. Колкото по-възрастен ставал, толкова по-често с ужас си мислел: „Наистина ли и моето тяло ще остарее, няма да мога да мисля правилно, а животът ще престане да бъде забавен?“

    Мъжът се грижил за себе си,  хранел се правилно, но страхът никога не го напускал. Веднъж чул, че някъде има град на мъдреците. И в този град хората винаги оставали млади, силни и умни. Откакто научил за този град, за нищо друго не можел да мисли и реших да тръгне и да намери този вълшебен град. Пребродил много пътища, всички питал за заветния град, но никой не бил чувал за това чудо. И когато  се отчаял,  срещнал пътник, който знаел къде се намира този град.

    – Да се намери града на мъдреците е много просто, – му казал непознатият. Но е трудно да се влезе в него. Стражата стои  на входа на града и не пуска в него стари хора.

    – Аз все още не съм стар все пак – помислил си човекът, и продължи по пътя, който му посочил непознатия.

    Няколко дни по-късно стигнал до този град. Пред високата  портата пазачът говорел с някакъв много стар човек, а след това го пропуснал.

    – Ако такива стари хора пускат, то и мен ще пуснат – зарадвал се той и ускорил крачка .

    – Какво ти трябва в нашия град ? – попитал пазачът, препречвайки му пътя.

    – Казаха ми, че в него може да се намери средство, което позволява на човек да остане винаги млад и да се радва на живота – отвърна мъжът .

    – Махай се от тук с мир. На нас ни е казано  да не пускаме стари хора, – казал пазачът.

    – Аз ли съм стар! -възмутил се човекът. Преди мен пуснахте един много,  много стар човек.

    – На външен вид той е много стар човек – казал пазачът – но умът и душата му са млади и има светъл дух. Този старец пише велика книга. А в нашия град възрастта не се измерва в години, а с младостта на душата и ума.

    – Да, но той е най-малко два пъти по-възрастен от мен! Как тогава може неговият ум да е по-млад от мен?

    – Ако човек живее духовен живот, колкото повече остарява, толкова повече  умът му става по-светъл, а  душата – по-млада. Иди си с мир, казал пазачът, и затворил вратата .

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *