Притча за Празната лодка

 

Един дзен будистки монах, Лин-чи, разказва:

„Когато бях млад, обичах да плувам с лодка. Имах малка лодка: сам ходех да плувам на езерото и можех да остана там с часове.

Един ден седях със затворени очи и медитирах. Беше красива нощ. Някаква лодка се носеше по течението и удари моята. В мен се надигна гняв!

Отворих очи и се канех да се скарам на човека, който ме безпокои, но видях, че лодката е празна.

Гневът ми нямаше накъде да се насочи. На кого да го излея? Нямах друг избор, освен отново да затворя очи и да започна да гледам гнева си. В момента, в който го видях, направих първата крачка по пътя си.

Празната лодка стана мой учител. Оттогава, ако някой се опита да ме обиди и в мен се надигне гняв, аз се смеех и казвах: „Тази лодка също е празна“.

 

Последвайте ни в Телеграм

© 2022 30dumi.eu All rights reserved!

Още по темата – във Фейсбук:


© 2022 30dumi.eu All rights reserved!

Изречение

Великият цар повикал мъдреците си. Той им казал:

– Измислете за мен изречение, което да ме умиротворява. Когато съм тъжен, то да ми носи радост, а в моменти на щастие да ми напомня за тъга. То не трябва да бъде прекалено дълго, защото искам да го нося винаги със себе си.

Мъдреците се посъветвали за царската заповед и се отдали на дълбок размисъл.

Накрая те се върнали при царя и му поднесли една малка кутийка.

В нея имало един пръстен, на който били изписани следните думи:

„И това ще отмине.“

Приятел се познава…

Млад мъж попитал  един много богат човек, каква е тайната на успеха му. И как е успял от просещо момче да се превърне в успешен бизнесмен?

Отговорът бил: „Научих се как да избирам  приятелите си!“ – чувал ли си  израза „Приятел в нужда се познава?“ – попитал бизнесменът.

– Да! Аз се ръководя от това правило – честно си признал младежът.

– Забрави го, това  фундаментално не е вярно. Приятелят се познава в радост!

Младият мъж бил объркан и много се изненадал от тези думи.

– Виж, – продължил мъжът,  – когато имаш проблем се чувстваш зле, отиваш и споделяш това с приятел. Сега проблем имате и двамата. И двамата сте тъжни и озадачени. Нали така?

– Да! – казал младият човек – и моят приятел ми помага да го решим!

– Първият проблем, може би, ще ти помогне да решиш, но следващите определено не. Той просто ще  те съжалява.

– Това също е добре, той ме подкрепя! – настоявал младежът.

– Това е ужасно! Защото ти  също започваш да се  съжаляваш, вместо да решиш този проблем. Имах късмет – продължил човекът, – в живота си имам приятели, които не ме щадяха, и със сигурност не решаваха проблема ми. Те се радваха с мен на моите  успехи!

В действителност, ако имаш проблем трябва да го  решиш сам, а след това да отидеш при твоя приятел и  заедно да празнувате победата ти. Да съжаляваш другия  човек е много лесно. Но да се наслаждаваш истински на успехите на друг – това трябва да се научи. Това е истинско приятелство, което ми помогна да стана  успешен!

Притча за ангела, който изпълнява желания

angelВ древни времена живял обикновен човек, който вярвал в Бог и се опитвал да не греши. Но не  вярвал в Бога толкова, че да се откаже от материалния живот и да пожелае духовното царство. А в залеза на живота му се появило ярко създание, и старецът чул добрия му глас:

– Аз съм ангелът, който изпълнява желанията на хората. Това е моето служение на Бога. Кажи ми какво искаш ? Желанието ти ще бъде изпълнено.

И старецът казал с дрезгав, измъчен глас:
– В този живот бях болен и много страдах, защото тялото ми бе слабо. В следващия си живот искам силно и здраво тяло …

И той получил в следващия си живот силно и здраво тяло. Но така се случило , че   прекарал целия си живот в бедност,  трудно било да изхрани голямото си тяло, така че през целия си живот страдал от глад. Така, гладен , той умирал в леглото си, когато ангелът, изпълняващ желания  се появил отново:
– Имаш ли някакво желание?
– Да, – казал старецът , аз искам в следващия живот , в допълнение към по- силно и здраво тяло , да имам много злато и да не знам какво е  бедност.

Така, в следващия си живот, той имал много пари, силно и здраво тяло. Какво повече може да иска една ? Но бил огорчен, че не намерил достойна жена , с която да  може да споделят радостите на семейния живот.

Когато дошъл часа на смъртта, ангелът  отново се появил и попитал дали има желание, което е готов да изпълни. Този път старецът отговорил:
– В следващия живот , в допълнение към силно тяло и богатството, искам добра съпруга …

Желанието било изпълнено точно. В младостта си мъжът се оженил за красиво и достойно момиче. Те  имали много пари , добро здраве и всичко необходимо за един щастлив живот. Но жена му починала рано, а останалите три четвърти от живота си мъжът оплаквал загубата и, знаейки, че няма да  намери някоя по-добра от нея.

Ронейки горчиви сълзи преди смъртта си, той отново видял ангела, който изпълнява всички желания на хората. И той поискал, освен всичко друго  съпругата му да  живее дълго време.

Ангелът изпълнил точно това, което душата на умиращия старец поискала. И в новия живот съпругата му живяла  много дълго … Толкова дълго, че вече старец, той се влюбва в много по-млада жена, и заради нея захвърля вярната си съпруга. Но станало така, че новата му млада съпруга откраднала цялото  злато и пари , и изчезнала с някакъв млад мъж в неизвестна посока.

В непоносимо страдание старецът отишъл в гората и до края си живота си живял в  изоставена хижа в пълно отричане от всичко, хранейки се с това, което Бог изпраща. Всеки ден той се молил часове в опит да разбере смисъла на живота.

И тогава, преди   смъртта му, отново се явил ангелът, който изпълнява  желания, и попитал:
– Искаш ли нещо друго?

Старецът го погледнал мрачно и казал:
– Винаги ми давашее точно това, което съм поръчал. Но винаги се сблъсквах с нови проблеми и страдания . Спомних си предишните си животи и желания , които ти  изпълни. Каквото и да исках, това  винаги се обръщаше срещу мен. Това е капан .

– Нямаш ли наистина вече никакви желания ? – попитал  ангелът.
Да, – казал старецът,  -искам да се върна към Бога.
– Съжалявам – отвърнал ангел – но аз изпълнявам само материални желания.

От очите на стареца покапали горчиви сълзи.
– Не можеш ли да ми помогнеш ? – с тъжен  глас попитал той.
– Аз не мога. Това не е по силите ми . Но ти не се притеснявай. Духовните желания изпълнява самия Бог . Желанието ти ще бъде изпълнено.

И аз поисках от Бог … (притча)

Помолих Бог да отнеме гордостта ми.

Той заяви, че   гордост не се отнема. От нея човек се отказва.

Помолих Бог да излекува дъщеря ми , прикована на легло от болест.

Той каза, че нейната душа е вечна, а тялото ще умре така или иначе.

Помолих Бог да ми даде търпение .

Той заяви , че търпението е резултат от изпитания. То не се дарява – трябва да се заслужи.

Помолих Бог да ми даде щастие

Той каза, че ме благославя .

А дали ще съм щастлив- зависи от мен.

Помолих Бог да ме пощади от болка и страдание.

Той каза, че страданието отделя човек от светските грижи и го доближава до Него.

Помолих Бог за духовно израстване .

 

Той каза , че Духът трябва да расте сам, но той ще се грижи за него, за да даде плодове.

Помолих Бог да ми помогне да обичам другите така, както Той ме обича .

И Бог каза : Ти най-накрая разбра какво трябва да поискаш ..

Аз помолих да ми даде сила и Бог ми прати изпитания, за да  укрепна ..

Аз помолих да ми даде мъдрост, и Бог ми даде проблеми,  аз придобих опит.

Аз помолих да ми даде кураж и Бог ми даде опасности за да ме закали.

Помолих да ми даде любов , и Бог ми изпрати нуждаещи се от любов и грижи …

Аз помолих да ми даде блага, и Бог ми даде възможности, за да постигна това, което искам .

Получих  всичко, което поисках …

Бог отговори на молитвите ми !

Притча за копчето

dugmeИмало един човек, и той не живял много добре, лош бил. Решил обаче да върши добри дела, за да спаси  душата си. Правил ги, правил, а някаква специална промяна към по-добро в себе си не забелязал, макар много да се  гордял с тях .

Веднъж като вървял по улицата видял – как на една стара жена от палтото и паднало копче на земята .

Той си помислил : „И какво! Копчета тя си има достатъчно. Няма да и го дам“.  Но все пак вдигнал копчето, настигнал   старицата, дал и копчето и забравил за него.

Когато умрял, какво да види – везни! На блюдото вляво –  злото, което сътворил през живота си дърпа надолу , а на дясното – нищо, празно! И злото натежава . „Ех, – казал си човекът – и тук нямам късмет !“ Поглежда пак и какво да види – ангелите сложили копчето на везната, и блюдото с добрите дела натежало.

„И какво? Едно копче натежа над всички мои лоши дела? – изненадал се човекът. – Колко добри дела съм направил, а   не се  виждат!“ И чул веднага ангела: “ Защото ти  се гордееше с добрите си дела, и те пропаднаха! А именно това копче, за което забрави, е  достатъчно за да се  спасиш от гибел!“