Правителството ще изпълни решенията на Европейския съд по правата на човека по пет дела срещу България.
По две от жалбите Съдът е установил нарушена забрана за нечовешко и унизително отношение. Първият случай е на Антон Велев. Той твърди, че при задържането си и при разпита в ареста е бит от полицейски служители, за да признае извършването на грабеж. ЕСПЧ отбелязва, че властите са извършили разследване, в рамките на което са събрали редица доказателства, макар и със закъснение са предприели необходимите действия за установяване на извършителите, но съдилищата са ги намерили за недостатъчни и към момента, в който разследването е прекратено, извършителите все още не са били идентифицирани.
ЕСПЧ потвърждава изводите на Софийския военен съд, който в решението си посочва, че разследващите органи не са използвали различните способи на доказване, с които са разполагали, и че въпреки риска от изтичане на давността за наказателно преследване, разследването не е провеждано с усърдие и с необходимото темпо. Няма информация и за провеждане на вътрешно разследване или дисциплинарно производство срещу евентуално виновните служители. Присъденото от ЕСПЧ обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 4500 евро. За разходи и разноски по делото са определени 3100 евро.
Вторият случай е на Димитър Шопов. Той е прободен с нож след сбиване през 1991 г. Наказателното производство срещу нападателите му е прекратено през 2006 г. поради изтекла давност. ЕСПЧ посочва, че
малтретирането може да бъде извършено и от частни лица и задължение на държавата е да се проведе независимо официално разследване. Съдът констатира, че медицинската експертиза е направена едва една година след инцидента, а след това е имало дълги периоди на бездействие от страна на властите. Направено е заключение, че те не са успели да проведат ефективно разследване и че целта на ефективната защита срещу малтретиране не може да бъде постигната, когато наказателното производство се прекратява поради изтичане на давността в резултат на лошото администриране на делото от компетентните държавни органи. Присъденото обезщетение за неимуществени вреди е 3000 евро, а за разходи и разноски – 2000 евро.
Нарушено право на справедлив съдебен процес е отсъдено по делото на Красимир Фазлийски, който е бил уволнен след определянето му за психологически негоден за работа в МВР. В ЕСПЧ Фазлийски е оспорил уволнението си като несправедливо, тъй като ВАС е отказал да разгледа психологическата експертна оценка и не е обявил решението си публично. Съдът отбелязва, че ВАС не просто е взел предвид оценката, направена в Института по психология на МВР, а се е счел за обвързан от нея и е отказал да я подложи на проверка, като по този начин се е лишил от компетентността да разгледа поставения пред него спор. От друга страна, в резултат на засекретяването на производството решенията на ВАС не са били публично достъпни и жалбоподателят не е могъл да се сдобие с копия от тях. Присъденото му от ЕСПЧ обезщетение е 1500 евро за неимуществени вреди.
През м. май 2006 г. законодателството беше променено, предвиждайки пряк съдебен контрол на оценката за психологическа съвместимост на всички служители в МВР.
По делото „Неделчева и др. срещу България” е установено нарушено право на собственост. Жалбоподателите са собственици на земя, която след одържавяването й попада на територията на един от черноморските курорти. След реституцията им е възстановена само част от земята и въпреки влязлото в сила съдебно решение не са получили обезщетение върху другата част, собствеността върху която не е възстановена. ЕСПЧ постанови държавата да заплати на жалбоподателите сумата от 12 000 евро за забавянето на процедурата по реституция и 3324 евро за направените разходи и разноски по делото. Въпросът за справедливо обезщетение е отложен за по-нататъшно разглеждане с оглед възможността за постигане на споразумение между жалбоподателите и държавата по нерешените въпроси.
Делото на Мирослав Събев е по жалбата му за нечовешко и унизително отношение и нарушено право на вътрешноправно средство за защита. Събев изтърпява наказание доживотен затвор без замяна за убийство и грабеж. Той повдига оплаквания за условията, при които е изтърпявал наказанието си в периода 1999-2008 г. при специален режим и за прекомерните съдебни такси в производството по предявения от него иск за обезщетение заради унизителните условия в затвора. Присъдено му е обезщетение от 6000 евро за неимуществени вреди и 1677 евро за разходи и разноски.
