На индонезийския остров Суматра, който доскоро е бил истински рай – с просторни гори, девствени коралови рифове и изобилие от диви животни, отскоро вилнее война – между хора и слонове, принудени да се борят за едно и също място за живеене.
Виновникът за тази война е отглеждането на палми, заради което изчезват все повече гори, а една от последните жертви е слончето Раджа, което селяните са взели за заложник. То ще бъде освободено само тогава, когато те получат компенсация.
Слончето става „военнопленник“, след като неговото стадо унищожава реколтата и срива къщи, а хората не искат да го пуснат, докато тяхното правителство не им плати обезщетение.
Отчаяното и гладно животно, което с тъжни очи напразно вика майка си, е приковано към дърво, сцена, която къса сърцето, но земеделските производители е трудно да се нарекат виновни за това, което правят. Лишени от техните естествени местообитания в огромните гори, слоновете все по-често започват да влизат в селата, където събарят къщите, унищожават реколтата и много често убиват хора.
Подобно на слоновете, и земеделските производители просто се борят за оцеляване и за възможността да хранят семействата си, а истинските виновници са безмилостни азиатски компании, които не се спират пред нищо, за да получат печалби.
Палмовото масло, на опаковките на което обикновено има невинния надпис „растително масло“, се използва практически във всичко, което се консумира и използва – бисквитки, маргарин, сладолед, сапун, шампоан … списъкът е дълъг. Сред компаниите, които го използват много често, без да се замислят за последиците са добрете известните марки като „Харибо“, „Нестле“ и „Марс“.
В същото време, обширни територии с тропически гори изчезват завинаги, а невинните жертви сред хора и слонове са все повече…
