Капитализмът в неолибералния си вариант е изчерпан: финансовите акули не искат да губят от печалбите си, а основната тежест на дълговете се прехвърля на пенсионерите и бедните. В Стария свят броди призракът на „Европейската пролет“ и противниците на капитализма обясняват на хората как се унищожава живота им – статия на португалски икономист Guilherme Alves Coelho.
Добре известният израз, че всеки народ има такова правителство, което заслужава – не е толкова верен. Хората могат да бъдат измамени и главите им размътени с агресивна пропаганда, формираща модели на мислене, а след това лесно да бъдат манипулирани. Лъжите и манипулациите днес са във вида на оръжия за масово унищожение и потискане на хората и са толкова ефективни, колкото и традиционните методи за водене на война. В много случаи, те се допълват взаимно. И двата метода се използват за постигане на победа на изборите и унищожаване на непокорните държави.
Има много начини за обработка на общественото мнение, в които идеологията на капитализма е била приземена и сведена до митове. Това е комплекс от фалшиви истини, които повтаряни милиони пъти в продължение на много поколения са се превърнали в неоспорима истина. Те са предназначени да представят капитализма като надежден и заслужаващ подкрепата и доверието на масите. Тези митове се разпространяват и пропагандират с медийни инструменти, образователни институции, семейни традиции, от представители на църкви и др. Ето и най-разпространените митове.
Мит 1. При капитализма всеки може да стане богат, ако работи много и добре.
Капиталистическата система автоматично ще обезпечи на човека богатство, ако той работи добре. У работника несъзнателно се формира илюзорна надежда, но ако тя не се реализира, след това той трябва да обвинява само себе си. В действителност, в условията на капитализма, вероятността за успех, без значение колко много може да сте работили, е като лотария. Състоянията, с редки изключения, не се създават с усилена работа, а са в резултат на измами и липса на разкаяние у онези, които имат по-голямо влияние и власт. Мит е, че успехът е резултат от усилена работа, която, заедно с малко късмет и добра доза вяра, зависи само от способността за предприемачество и конкурентоспособност на всеки. Този мит образува около себе си система, на която се опира. За това работи и религията, особено протестантската.
Мит 2. Капитализмът създава богатство и просперитет за всички
Натрупаното богатство в ръцете на малцинството, рано или късно ще се преразпредели между всички. Целта е да се даде възможност на работодателя да натрупа състояние, без да му се задават въпроси как го е направил. При това се поддържа надеждата, че рано или късно работниците ще бъдат възнаградени за своята работа и отдаденост. В действителност още Маркс прави извода, че крайната цел на капитализма не е разпределението на богатството, а неговото натрупване и концентрация. Разширяващата се пропаст между богатите и бедните в последните десетилетия, особено след установяването на върховенството на неолиберализма, доказа точно обратното. Този мит е един от най-разпространените по време на фазата на „социалните грижи“ в следвоенния период, и е работил върху основната задача – унищожаването на социалистическите страни.
Мит 3. Всички сме в една лодка
В капиталистическото общество няма класи, така че отговорността за провалите и кризите също пада върху всички, и следователно всички трябва да плащат. Целта е да се създаде комплекс за вина у работниците, което позволява на капиталистите да увеличават приходите си, а разходите да прехвърлят на народа. В действителност, отговорността е изцяло на елита, състоящ се от милиардери, който подкрепя властите и се винаги се радва на големи привилегии в данъчното облагане, търгове, финансови спекулации, офшорни зони, шуро-баджанащина и т.н. Този мит се налага от елитите за да избегнат отговорността за тежкото положение на народа и да се вмени на него задължението да плати за грешките.
Мит 4. Капитализмът – това е свобода
Истинската свобода може да се постигне в условията на капитализма, с помощта на така наречената „пазарна саморегулация.“ Целта е да се направи нещо като религия от капитализма, където е всичко се приема само на доверие, и да се лишат хората от правото на участие при вземането на макроикономически решения. Наистина, неограничена свобода при вземането на решения – това е пълна свобода, но тя е дадена само на един тесен кръг от силните в света, а не на хората, дори и не и на структурите на властта. По време на срещите на върха, на форуми, в тесен кръг зад затворени врати, ръководителите на големите компании, банки и мултинационални корпорации вземат важни финансови и икономически решения в стратегически и средносрочен план. Пазарът по този начин не се саморегулира, той е манипулиран. Този мит е бил използван за оправдаване, например, намесата във вътрешните работи на не-капиталистическите страни, като се основава на твърдението, че те нямат свобода, а има правила.
Мит 5. Капитализмът – това е демокрация
Само при капитализма има демокрация. Този мит, който плавно следва от предишния, е създаден, за да се предотврати обсъждането на други модели на социална организация. Твърди се, че всички те са диктатури. Става дума за присвояването на капитализма на такива понятия като свобода и демокрация, като по този начин се изкривява тяхното значение. В действителност, обществото е разделено на класи, а богатите, които са свръхмалцинство, доминират над всички останали. Тази капиталистическа „демокрация“ не е нищо друго, освен прикрита диктатура, а „демократичните реформи“ са обратния процес за постигане на напредък. Подобно на предишния, този мит също така служи като извинение да се критикуват и атакуват не-капиталистическите страни.
Мит 6. Избори – синоним на демокрацията
Изборите са синоним на демокрацията, която, всъщност, така се ограничава. Целта е да се клеветят и демонизират и за да се предотвратява обсъждането на други политически и избирателни системи, в които лидерите се определят от различни от буржоазните, избори, например, в зависимост от възрастта, опита, популярността на кандидатите. В действителност, тази капиталистическа система манипулира и подкупва , гласът е условен термин, а изборите – само формален акт. Този прост факт, че винаги изборите печели представител на буржоазното малцинство, демонстрира тяхната непредставителност. Митът, че там, където има буржоазни избори, има демокрация, е един от най-вкоренените , приемани за даденост, дори в някои леви партии и сили.
Guilherme Alves Coelho
Odiаrio – Portugal
Следва.