Един от любимите аргументи на онези, които се противопоставят на еднополовите бракове е идеята, че бракът е олицетворение на взаимнодопълващата се природа на мъжете и жените. В брака и гражданския съюз, казват те, са налице „равенство и различие“, които съществуват между двата пола.
Фактът, че този аргумент неизменно се представя от хора, придържащи се към „библейските“ възгледи относно брака (те ловко заобикалят всички полигамни патриарси от Стария Завет – е, добре), би трябвало да повдигне подозрение, че те заделят на жената място само в кухнята, а мъжете смятат за печелещите насъщния по подходящи мъжки начини. Въпреки това, аз се съмнявам, че техните мнения са толкова реакционни, или най-малко поне у тези, които вадят този аргумент – у либералните англикански епископи, например.
Говорейки наскоро в Камарата на лордовете, епископът на Лестър предложи на пръв поглед много убедителна модерна версия на тази идея.
Еднополовите бракове
В хода на дебата в залата на Международния ден на жените, аз не можех да не забележа, първоначалната убеденост на хората, че жените внасят специфични качества в публичната сфера, както и че взаимното допълване на мъже и жени, обогатява и балансира обществото.
Въпреки това, в областта на публичния дискурс да се говори за сексуалните различия в брака е станало почти невъзможно, въпреки факта, че хората във всекидневния живот в по-голямата част от него недвусмислено изхождат именно от това. Еднополовите бракове ще се сложат край на тази важна социална институция, която поддържа този взаимно допълване.
Неговите думи имат смисъл. Не, не става дума за заплахата, която еднополовите бракове представляват за „взаимното допълване на половете.“ Ако това е важно, то е важно само за тези, които имат нещо общо с това. Така, че еднополовите бракове заплашват „допълването“, само ако всички изведнъж някак си магически станат гейове.
Изглежда, че наистина има „изходно убеждение“, че мъжете и жените – по същество са различни същества. Но аргументите в полза на засилване на ролята на жените често се свеждат до изброяване на тези уникални таланти, които те притежават. „Мъжете са от Марс, а жените от Венера“ ??- уверява ни вечно популярната харта за отношенията между половете.
Дори в Англиканската църква аргументите в полза на назначаването на жени епископи – не е просто желание за равенство (има отлични потенциални епископи, които, просто така се е случило, че са се родили жени).
Същото може да се каже за света на политиката и бизнеса, където е навик да се обвиняват мъжете в стремеж към войни и банкови кризи.
И какви са специални качества, които жените носят със себе си? Неизменно се оказва, че това са характеристиките, които винаги са били считани за изключително женски. Именно те се изваждат на показ за да се покаже, че за една жена мястото е у дома, в кухнята.
Приносът на жените ценят дори много феминистки, на тази основа (въпреки че тази разлика е маскирана като превъзходство), че жените са по-гъвкави, по-малко агресивни, по-малко са склонни към съперничество и проявяват повече към грижа и подкрепа. Един страничен ефект от този начин на мислене е, че дамите, непритежаващи такива качества (тук веднага идва на ум баронеса Тачър), често се опитват да ги дискредитират, наричайки ги неженствени.
Честване на разрешаването на еднополовите бракове във Франция
Силата и ефективността на идеите за разликите между двата пола е доста изненадваща, като се има предвид колко бързо жените научват такива професии, считани за изцяло мъжки територия. Те стават адвокати, военни, и все по-често работят в тези области на равна нога с мъжете (макар и не винаги в равни условия).
Не минава и ден без да се появи научно изследване, потвърждаващо основната разлика между мъжете и жените, където статичната корелация се тълкува като железен закон на биологията, а връзката между биологията и културата никога не се анализира. Може би днес при жените има по-голяма икономическа независимост и самостоятелност, отколкото преди, но това не пречи в света на търговията и културата се опитват да налагат полови норми.
Така например химически комплекти в магазините на Tesco са класифицирани като играчки за момчета, а мъжкараната на Disney Merida е представени в нов имидж на принцеса с талия на оса. Половите регламенти продължават да доминират.
Така че епископът на Лестър наистина няма за какво да се притеснява. В дните, когато жената е трябвало да дава обет, че за всичко ще слуша ??съпруга си, а цялото и имущество става негово, доводите на епископа щяха да изглеждат по-убедителни и по-тежки. Такава институция може наистина да представлява изключително неподходящ модел за еднополовите отношения.
Но, от друга страна, модерната основа на брака е партньорство и равенство, а не физическите различия. Вместо да бъде единственият бастион на сексуалното „допълване“ в света, който вярва, че мъжете и жените са от различни планети, бракът се превърна в предизвикателство за него.
Nelson Jones *
http://www.newstatesman.com/lifestyle/2013/06/equal-marriage-could-only-threaten-gender-roles-if-it-magically-turned-everyone-ga
