САЩ възнамеряват да спечелият състезанието, което води към катастрофа, твърди ученият и публицист Ноам Чомски, в статията си за проекта The Guardian.
Какво ще ни донесе бъдещето? „За първи път в историята на човешкия род, ние определено сме създали потенциал за самоунищожение“ – твърди Чомски. В допълнение към непрекъснатите процеси от рода на унищожаването на околната среда, които водят ако не до пълно унищожение на човечеството, най-малко до изчезване на условията за повече или по-малко поносимо съществуване. Глобализацията и човешките контакт водят до опасности – например, заплахата от пандемия.
„Така че съществуват процеси и са създадени институции – като ядрените оръжия – които могат да доведат до сериозен удар върху организираното човешкото съществуване или дори до прекратяване на това съществуване,“ – заключава Чомски.
Какво правят хората за да отстранят тези заплахи? „Някои енергично се опитват по някакъв начин да се справят със заплахите, докато други допринасят за тяхното ескалиране,“ – казва Чомски. Той открива нещо странно: най-слабо развитите общества – местните жители, коренните племена в Канада – се опитват да минимализират или да победят заплахите от рода на такива като екологична катастрофа. Най-твърда позиция по отношение на глобалното затопляне има Боливия, където по-голямата част от населението са индианците.
„Така че в едната крайност е племенното общество на местните жители, опитващи се да спрат хлъзгането към катастрофата, а в другата крайност – най-богатите и мощни общества в историята на света, като Съединените щати и Канада, които се състезават с пълна скорост, унищожавайки околната среда възможно най-бързо“, – казва Чомски. Според него тези страни са склонни да получат бързо всички въглеводороди до последната капка.
В САЩ, двете големи партии, президентът Обама, медиите (и световната преса) имат големи надежди за „века на енергийна независимост“ на САЩ. Чомски отбелязва: „Енергийната независимост е почти безсмислено понятие, но да не отвличаме вниманието си с него. Те имат предвид: Ще имаме век на максимално използването на изкопаеми горива и насърчаване на разрушаването на планетата.“ Институционални структури не се противопоставят на промяната в енергийния сектор, тъй като тях не ги иска бизнеса.“
„Друг проблем е ядрената война“ – пише Чомски, отбелязвайки, че дори първият удар на голяма държава ще предизвика „ядрена зима“ и ще унищожи цивилизацията.
Авторът е на мнение, че човечеството не е научило уроците от кубинската ракетна криза. Кенеди отхвърли предложението публично да оттегли ракетите си от Турция в замяна на оттеглянето на съветските ракети от Куба. „Кенеди беше готов да се примири с огромния риск за масово унищожение, с цел да се установи принципът, че ние – и само ние – имаме право да разполагаме ядрени ракети извън нашата територия“ – анализира тази ситуация Чомски.
Наистина Кенеди тайно се съгласи да премахне ракетите си. „С други думи, Хрушчов е бил принуден да публично да изтегли съветските ракети, докато САЩ тайно изтеглят своите, остарели, а Хрушчов трябваше да бъде унижен, като Кенеди запази своя мачо образ. И точно поради това го хвалят“ – пише авторът. За това какви ужасни решения е взел Кенеди, дори не се споменава.
По този начин Америка заключава: „ние имаме право да правим каквото си искаме навсякъде по света.“
Сега ядрен проблем има и по отношение на Северна Корея и Иран. Чомски смята, че има начини за преодоляване на кризата, но „те дори не се разглеждат, за тях дори не се казва.“
„Иран на Запад – но не в арабския свят, не в Азия – се смята за най-голямата заплаха за световния мир,“ – казва Чомски. Той смята, че има разумен начин за елиминиране на заплахата – идея, която е съществувала в продължение на няколко десетилетия, и е одобрена от Общото събрание на ООН. Това е създаването на зона без ядрени оръжия в региона.
Миналата години е било планирано да се проведе международна конференция, посветена на тази тема. Във вестниците за това не сте чели, защото това не е споменато, с изключение на специализираните списания. В началото на ноември Иран се съгласи да участва в заседанието. След няколко дни Обама отмени срещата заявявайки, че е най-подходящ момента.“ – казва Чомски. Въпросът сега е да се затегнат санкциите, които не засягат режима, а обикновените иранци, и водят вероятно и към война.
По отношение на Северна Корея, Чомски я признава за безумна страна, но иска да се замислим защо тя действа така. „Представете си какво е било в началото на 50-те години по време на Корейската война: Вашата страна е напълно разрушена от колосална суперсила, която още и злорадства.“
През 1994 г. Съединените щати и Северна Корея все пак се договарят да се прекрати ядрената и програма, като споразумението повече или по-малко спазват и двете страни. Но следващият президент Джордж У. Буш, започна да заплашва Северна Корея, а тя възобнови ядрената си програма, пише авторът. „Когато Буш напуска поста си Пхенян има 8-10 ядрени бойни глави и ракетна система – това е друго голям постижение на неоконсерваторите,“ – казва Чомски.
В същото време признати американски експерти пишат в академичните си трудове: севернокорейският режим е луд, но той провежда политика „око за око“: отговаря на враждебни жестове с враждебност.
Чомски заключава: алтернативни начини за разрешаване на кризите има, но не се използват. „Това е опасно. Така че, ако ви попитам, как ще изглежда света, картината е мрачна. Ако хората не вземат някакви мерки. Винаги можем да направим нещо по въпроса.“
Източник: The Guardian
