Обичам всички, чиито мисли протичат по-добре с пакетче пуканки.
Веднъж месечно небето пада на главата ми. В този момент мога да видя много ясно пред себе си филма, който ще снимам. Но преди да започна да снимам, аз гледам 4 филма: „Седемте самураи“, „Лоурънс Арабски“, „Този прекрасен живот“ и „Търсенето“ (уестърн на Джон Форд). И нищо друго.
Представете си: 100 души се мотаят наоколо, вършат си работата, опитват да разтресат своите партньори, плачат за тях, губят контрол върху себе си, заключват се в съблекалнята, плюят кафе, ръсят пари – а вие просто си седите, смеете сe и си казвате, че филмовият бизнес – това е разкошен, опияняващ карнавал. Защото, ако го вземете прекалено на сериозно, той ще ви убие.
TV ме научи само на едно нещо: няма нищо по-отвратително от близък план – от брадичката до челото.
Сега хората не просто искат да гледат новините, те искат да бъдат там, в новините. Днес всеки един от нас може да създаде най-голямата новинарска бомба, извършвайки дребен, безполезен невротичен акт.
Някои хора са много наивни. Спомням си жените от Джорджия, които са имали контакт от първи вид. Те казаха, че са видели светещ обект, минал директно над главите им. В предната част на обекта блестели ярки три букви: Н, Л, O.
Когато бях на десет години, родителите ми забраниха да гледам телевизия. Те завиваха с кърпа екрана и слaгаха отгоре цветя и най-различни неща – в специален ред. Понякога баща ми оставяше някъдетам косъм, за да може да види точно дали съм махал кърпата от стария 9-инчов екран. Но аз винаги намирах този косъм преди пристигането на родителите ми и го поставях след това на мястото му.
Бих искал но досега не съм го направил – да снимам истински филм за любовта. И бих искал да снимам един старомоден мюзикъл: пеят – говорят, говорят – пея. И танцуват.
Никога не съм имал блондинка. Всички мои жени имаха тъмна коса.
Когато снимах първите си късометражни филми, бях подпомогнат от същите аматьори като мен. Ходихме в едно училище и просто нямаше какво да правим в събота. Онези от моите съученици, които вече се срещаха с момичетата – за филмите ми не им пукаше.
На 12 години им се струваше, че киното е детска игра. Така че на мен ми помогнаха тези, които, така да се каже, по-късно опитаха вкуса на живота. Но такива хора след това създадоха щастливи семейства – за разлика от тези, които нямаха време за моите филми. След това ми говориха много за тях, за тези силни момчета – всички те живеят в развод, или са просяци или полицаи.
Снимайки продължения, вие превръщате изкуството в наука.
Аз не пия кафе. Аз не пия алкохол, не пуша, минавам без наркотици. Единственото нещо, което правя – гриза си ноктите. Това е всичко.
Да се снимат филми е срещу човешката природа. Ако Бог наистина е искал човек да снима филми, Томас Едисън би се родил преди хиляда години.
NY
