Едновременно в Ерусалим и Дамаск се провеждат извънредни заседания на военно- политическите кабинети. Правителството на Израел и правителството на Сирия обсъждат ситуацията, която се развива в резултат на израелската бомбардировка в Дамаск.
Заместник-министърът на външните работи на Сирия Фейсал ал Мекдад заяви в интервю за Си Ен Ен, че нападението срещу военна база в околностите на Дамаск е „обявяване на война“ от страна на Израел.
Мекдад заяви, че израелското нападение е „доказателство за съюза между Израел и ислямските терористи.“
Арабски източници в нощта на 5 май съобщаваха, че Сирия ще обяви война на Израел в 5 ч. на 5 май.
Ливанският министър на външните работи Аднан Мансур междувременно осъди „израелската агресия и мълчанието на международната общност.“ Maнсур поиска Арабската лига да „заеме ясна позиция по отношение на продължаващите израелски атаки срещу арабските страни.“
Израелският премиер Нетаняху отложи посещението си в Китай. Военните и политиците в момента правят оценка на ситуацията със Сирия.
Има опасения, че сирийският режим все пак ще се осмели да отвърне на удара. Арабският свят е шокиран от липсата на отговор от Сирия на третата поредна бомбардировка върху страната от ВВС на Израел тази година.
В социалните мрежи се появяват съобщения като „Доживяхме да видим, че Израел защитава сирийския народ“ до „Къде е Русия? Къде са нейните „Панцир“-и, Къде са радарите на Тартус? Русия е страхлив плъх пред лицето на световния ционизъм?“
Професорът по ислямски изследвания в Еврейския университет в Йерусалим Moше Маоз казва: “ Без съмнение това е нарушение на сирийския суверенитет. Правителство не може да си позволи такова нещо без отговор. Реакцията на Асад, обаче, е възможна само в тясно сътрудничество с Иран и „Хизбула „.
И именно Иран ще избере каква ще бъде реакцията, дали ще бъде малка или голяма война. „Професор Маоз припомня, че Иран нарича себе си „гарант на сигурността на Сирия“, и че двете страни са подписали споразумение за съвместна отбрана.
Маоз заяви: „Има възможност сирийците да преглътнат това и този път. Може би те искат да осъществят определена символична атака, но ключът към тази атака – е у Техеран…“
