Според закона нещата стоят така: избираме депутати, кметове, общински съветници. След това те се организират, избират правителство, председателства на НС и ОбС, които от своя страна контролират правителство и кметове.
В онзи момент, в който те се организират, автоматично се изплъзват от контрола на тези, които са ги избрали. И няма никаква власт, която да ги накара да се отчитат на избирателите. Никаква. Фактически след избирането си, тези субекти стават абсолютно недосегаеми и гражданите практически губят контрол върху тях.
Ако някой се опита да пита за това или онова, отговорите са известни до болка: държавна тайна, търговска тайна.
Не може да се разбере кой и защо е подслушван, колко пари и хора са включени в едно или друго такова мероприятие.
Напоследък започнаха да придобиват значение някакви стенограми от заседания на МС, в които може да се прочете нещо за това или онова решение.
Зад формулировката държавна или не знам каква си тайна обаче, повечето от държавническите решения не стигат до обикновения избирател.
Време е да се промени системата. Да започне тотално подслушване на депутати, министри, кметове, съветници.
С презумпцията, че щом са решили да служат на народа, те няма какво да крият от същия този народ.
