Недостигът на храна и бензин през 1991-1995, предизвикан от разпадането на Съветския съюз и на затягане на американското ембарго, е принудило кубинците да изгубят от теглото си средно по 5.5 кг, цитира The Guardian констатациите на учени от САЩ, Испания и Куба, публикувани в British Medical Journal. В същото време е спаднала и заболяваемостта от сърдечно-съдови заболявания и диабет, отбелязва изданиетo.
В така наречения „специален период, “ СССР спира доставките за Куба. Автобусите спират. Кубинците са принудени да карат товари с магарета и да пътуват с велосипеди, специално закупени от Китай (в продължение на 5 години Куба е внесла 1,5 милиона велосипеда).
Изследователите задават въпроса: влияят ли недохранването, ходенето и колоезденето, както и тежката физическа работа върху здравето на нацията? В същото време, учените осъждат политическите действия, които предизвикаха кризата, и изразяват възхищението си от кубинския народ. Те твърдят, че никога не бива да се повтаря такава трагедия, съобщава изданието.
Според изследователите в Куба са натрупани подробни данни за здравето на гражданите и смъртността. Фокусирайки се върху населението на Сиенфуегос, лекарите проследили както резидентните колебания в теглото, така и смъртността от коронарна болест на сърцето, инсулт и диабет в периода от 1980 до 2010 г.
„През петте години на икономическа криза, хората са изгубили средно по 5,5 кг“ – пише вестникът. Смъртността от диабет намалява с 50%, а коронарна недостатъчност – с 1/3.
През 1996 г. кризата приключва, тъй като от 2000 г. кубинската икономика постоянно нараства. Нивото на физическа активност на гражданите през 1996 г. намалява, но не с много. Приемът на калории през 2002 г. надхвърля предкризисните си нива. До 2011 г. „нивото на затлъстяване в сравнение с 1995 г. почти се е утроило,“ пише изданието.
Но и честотата на диабет започва да се увеличава през 1995 г., а смъртността от диабет в периода 2002-2010 г. нараства отново. „Смъртността от исхемична болест на сърцето и инсулт е намаляла, както и в други области, където е подобрена медицината, но степента на намаляване не превишава нивата от преди 1991 г.“ – се казва в статията.
Авторите заключават: стъпките, които намаляват теглото на цялото население, може да се отплатят. Ръководителят на изследователската група Мануел Франко (Университет на Алкала, Мадрид) дава практически съвети: трябва да се насърчи ходенето пеш и колоезденето.
