Може да прозвучи твърде марксистки, но в една страна, където поне 70 % от хората са под чертата на бедността, да се печелят по 2 708 лева на час, 24 часа в денонощието, 365 дена в годината, е цинично.
Такъв „бизнес“ обаче е деклариран в НАП и никой не вижда в това нещо нередно.
Интересно е и друго: дали презрението, което изпитва управлявщият елит към обикновените хора, по отношение на такъв „бизнесмен“ не е страхопочитание или завист?
Не би било никак зле да се разбере кой е този човек, който дневно печели толкова, колкото Месечно получават 295 пенсионери, 130 учители, 65 лекари?
