Изминалата 2012 г. беше важна година за българските медии. Те станаха обект на все по-остри критики. Експерти, неправителствени организации, европейски институции, журналисти, публика и граждански активисти се концентрираха върху дълъг списък от тревожни тенденции.
Сред най-сериозните проблеми, които бяха назовани, са политическите и икономическите зависимости на медиите, недостатъчната прозрачност на капиталите, цензурата, автоцензурата, ограниченият плурализъм, ниските професионални стандарти и др. Накратко, през 2012 г. несъвършенствата на средата станаха все по-широко разпознавани. Дали обаче задълбочаването на критичното отношение успя да рефлектира върху самото медийно съдържание? Настъпиха ли качествени промени в политиките на медийно отразяване в сравнение с предходните години?
Мониторингът на българските новинарски сайтове показва върху какви новини акцентираха онлайн медиите през 2012 г.: кои бяха фаворизираните политически субекти и кои събития бяха изведени на преден план. Анализът е базиран върху данни, извлечени с помощта на системата за електронен мониторинг ЕММ News Explorer.
Политическите актьори
И през 2012 г. фигурата с най-висока информационна тежест е министър-председателят Бойко Борисов. Той е сред водещите субекти в новините в 329 от общо 366 дни (фигура 1). Разликата в новинарското присъствие на Борисов в сравнение с предходната година е незначителна – спад от едва 2 дни.
Лидерското място на премиера за поредна година е непоклатимо, той остава властовата фигура, която в най-голяма степен акумулира медийно внимание. След него се нареждат министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов – 240 дни, президентът Росен Плевнелиев – 217 дни, и министърът на финансите Симеон Дянков – 167 дни.
Тази конфигурация повтаря ситуацията от 2011 г., когато също най-отразявани бяха премиерът, двамата вицепремиери и президентът (тогава Георги Първанов). Оказва се обаче, че сегашният президент е много по-магнетичен за медиите от предходния.
През 2012 г. Плевнелиев е с цели 64 дни повече в най-разпространяваните новини, отколкото Първанов през 2011 г. Нещо повече, встъпилият в длъжност през януари 2012 г. президент Плевнелиев е политикът с най-значително повишаване на новинарската си стойност – налице е ръст от 85 дни в сравнение с 2011 г.
Количествените данни красноречиво показват, че в първата година от мандата си Плевнелиев успява да се наложи като важен притегателен център на новинарски интерес.
Макар и не толкова внушителен, ръст в информационното си присъствие отбелязват и лидерът на БСП Сергей Станишев – 153 дни (+24 дни в сравнение с 2011 г.), министърът на земеделието Мирослав Найденов – 112 дни (+18), кметът на София Йорданка Фандъкова – 104 дни (+18), и външният министър Николай Младенов – 98 дни (+19).
На другия полюс, сред водещите политически субекти, които бележат спад в медийното си присъствие през 2012 спрямо 2011 г., са Симеон Дянков (-36), Иван Костов (101 дни, -22), Георги Първанов (97 дни, -56), бившият министър на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков (54 дни, -95).
Големият „печеливш”, който можем да откроим от този сравнителен прочит на данните, безспорно е президентът Росен Плевнелиев. Освен с често присъствие в новините, Плевнелиев се радва и на преобладаващо благоприятно медийно отношение. Отразяването на президентските изяви рядко излиза от рамките на идеалния институционален образ – позитивно звучащи послания, надпартийна безконфликтност, премерена строгост, балансиран популизъм.
Остава впечатлението, че през 2012 г. медиите са добронамерен партньор на президентския PR екип.
Другият политик, за който 2012 г. носи съществени информационни дивиденти, е Сергей Станишев. Двете победи на Станишев – избирането му за председател на Партията на европейските социалисти и преизбирането му за лидер на БСП – го поставят в позитивен новинарски контекст, което носи важни стимули за публичния му образ и за политическата му кариера като цяло. Тези позитиви допълнително затвърждават медийното представяне на Станишев като най-активния опозиционен лидер.
Третият политик със сравнително успешна медийна година е Йорданка Фандъкова. От 12-то място по присъствие в новините през 2011 г. тя се изкачва на 7-мо през 2012 г. Тази тенденция е придружена от засилване на позитивното медийно отношение към кмета на София през втората половина на 2012 г.
На този фон, големият „губещ” в новинарското отразяване през 2012 г. е бившият президент Георги Първанов.
От началото на годината медийният интерес към Първанов следва низходяща траектория, а през второто полугодие почти напълно затихва (фигура 2.2). През годината са налице и допълнителни имиджови ограничения за бившия държавен глава заради преобладаващо негативния тон на споменаване на името му. Подобно медийно обезвластяване поставя Първанов в неблагоприятна позиция при евентуални бъдещи политически интереси от негова страна.
Фигура 1. Политическите лица с най-интензивно медийно присъствие: брой дни сред топ субектите в новинарските сайтове, 2012 г. Цифрите в скоби показват разликата в стойностите (брой дни) в сравнение с 2011 г.
Кои са опозиционните представители с видимо присъствие в информационното пространство? На първо място това е председателят на БСП Сергей Станишев (153 дни), който се нарежда веднага след премиера, вицепремиерите и президента. Другите представители на опозицията, които успяват да намерят място във водещите новини, са Иван Костов от ДСБ (111 дни), Меглена Кунева от „България за гражданите” (68 дни) и бившият лидер на СДС Мартин Димитров (67 дни). С изключение на Станишев, всички те бележат спад в медийното си присъствие в сравнение с предходната година. Лидери като Яне Янев (РЗС), Волен Сидеров („Атака”) и Ахмед Доган (ДПС) са едва в периферията на новинарския интерес (фиг. 2.1).
Фигура 2.1. Политическите лидери сред топ субектите в новинарските сайтове: месечна динамика (брой дни, 2012 г.).
Общият поглед върху медийното присъствие на представителите на политическите сили показва, че и през 2012 г. се запазва тенденцията на дисбалансирано представяне на власт и опозиция. Медийното привилегироване продължава да е на страната на управляващите. В същото време е налице и любопитна тенденция на селективно фаворизиране на опозицията. Макар и слабо, дистанцията в отразяването на Бойко Борисов и Сергей Станишев намалява (съотношение 2.2 пъти в полза на Борисов), докато дисбалансът в отразяването на лидера на ГЕРБ и на второстепенните опозиционни сили се задълбочава (Костов и Кунева са съответно 3.3 и 4.8 пъти по-слабо отразявани от Борисов).
В тази смисъл отново се наблюдава тенденцията, която беше характерна за кандидатпрезидентската кампания през 2011 г., а именно представяне на политическия плурализъм преди всичко по линията ГЕРБ – БСП. От друга страна е налице и едно важно пренареждане на видимостта на опозиционните говорители – през 2012 г. гласът на Меглена Кунева трайно измества гласовете на Яне Янев и Волен Сидеров във водещите новини. Като изразител на позициите на ДПС пък през годината по-активно се изявява Лютви Местан, отколкото председателят на партията Ахмед Доган, който, традиционно, остава по-скоро в медийна сянка.
Фигура 2.2. Представителите на ключови постове сред топ субектите в новинарските сайтове: месечна динамика (брой дни, 2012 г.).
Интерес представлява и сравнителният поглед към информационната популярност на представителите на основните постове и институции (фигура 2.2). Данните показват новинарско съсредоточаване върху премиерския пост, на второ място е интересът към президента, а на трето – към кмета на София. Председателят на Народното събрание за поредна година е в дъното на тази класация, което е един от признаците за по-слабите медийни позиции като цяло на законодателната власт спрямо изпълнителната – устойчива тенденция, която се запазва от последните парламентарни избори насам.
Водещите теми
Мониторингът на новинарските сайтове показва концентрация на медийно отразяване по три основни дългосрочни теми: 1) ядрена енергетика, бъдещето на АЕЦ „Белене” и референдума; 2) стачки и протести; 3) проблеми в съдебната система. Ескалация на новинарски интерес регистрират две кризисни събития: 1) атентатът на летище Бургас през юли и 2) земетресението в Перник през май. Темата, която акумулира най-много информационни единици на месечна база, е терористичният акт в Бургас. Значимите месечни пикове в интереса към дългосрочно развиващите се теми препращат към: януарската стачка в „Мини Марица-изток”; въпроса за АЕЦ „Белене” през март, когато се повдига въпросът за позицията на правителството по проекта „Белене”, и през октомври, когато се дискутира бъдещият референдум за атомната централа; скандалния ноемврийския казус с избора на конституционен съдия.
Прави впечатление, че отразяването на протестните събития през годината достига най-висока точка по време на стачката на работниците във въгледобивното предприятие „Мини Марица-изток”. На второ място в този род новини се нарежда миксът от декемврийски протести – на учените срещу проблемите в образованието, на работниците във ВМЗ-Сопот, и най-вече на жителите на Банско с искания за разширяване на ски зоната. Едва на трето място в тази тематична линия е отразяването на юнските протестите на Орлов мост срещу промените в Закона за горите. Почти два пъти повече информационни единици са посветени на стачката в „Мини Марица-изток”, отколкото на събитията на Орлов мост. Нещо повече – превес в отразяването на казуса „Орлов мост” има не гласът на протестиращите, а институционалният глас (премиерът Борисов, министър Цветанов, кметът Фандъкова и др.) и гледната точка на контра-протестиращите, т.е. на защитниците на промените в Закона на горите. Това наблюдение е изключително симптоматично за разликата в ценностите и приоритетите между мейнстрийм медиите, от една страна, и социалните мрежи и блогърите, от друга (виж текстовете на Марина Кирова, Ели Александрова и Василена Йорданова в настоящия доклад). С някои изключения редакционната политика и дневният ред на новинарските сайтове са по-близо до „старите” медии, отколкото до медиите на гражданите.
Фигура 3. Темите сред водещите новини: месечна динамика (брой инф. единици, 2012 г.).
На фона на споменатите акценти в новинарските потоци през годината, темата за изборите се появява спорадично, без да регистрира съществена концентрация на информационни единици. Единствено в самия край на годината, през декември, се заговаря по-активно за евентуални коалиции и междупартийни конфигурации в контекста на парламентарните избори през 2013 г. Въпреки слабото присъствие на конкретни теми около изборите, предизборният дух ни най-малко не отсъства от новинарското пространство през 2012 г. Той се изразява в постоянното лансиране на популистки послания и на персонални нападки между политическите опоненти – както от страна на управляващите, така и от страна на опозицията. В тази ситуация преобладаващата част от медиите се превръщат в удобен усилвател на атракционно-популистки репертоари.
В допълнение, от значение е и въпросът доколко медиите проявяват чувствителност към собственото си състояние. Мониторингът отчита няколко отделни случая, в които акценти от текущи развития в медийната среда успяват да „пробият” сред водещите новини. Информацията от този род включва обвиненията за пране на пари срещу Любомир Павлов и Огнян Донев, продажбата на ИПК „Родина”, присъдата срещу журналистката от Русе Ася Пенчева, осъдена за, както се извежда в новините, „добре свършена работа”, претенциите на Алфа Банк към издателя „Икономедия”. Информационната стойност на подобни новини бързо се изчерпва и те не успяват да се разгърнат в устойчиви сюжети. Единственото изключение е в края на месец декември, когато се ражда конфликтът между Булсатком и bTV Media Group и темата, развълнувала голяма част от медийната общност, се превръща в интригуващ новинарски сериал. Дали обаче медиите допускат проблематизиране на своите пороци в информационното пространство, което конструират? Отговорът е: частично, ограничено и избирателно. С най-голям шанс да бъдат представени като водещи новини са критични послания, инициирани от външен източник – западни медии или чуждестранни представители. Но дори и в подобни случаи изразената критика няма потенциала да се закрепи в централния дневен ред на медиите и да предизвика съществен дебат. Напротив, опитите за дискусия биват парирани от мултиплицирането на гласа на властта. Когато през месец ноември журналисти поставят пред премиера въпроса за монопола, свободата и независимостта на медиите в страната, Борисов репликира, че „по-голяма прозрачност и по-голяма свобода на словото няма”. И репликата бързо се превръща във водеща новина.
Изводи
Годишният анализ на онлайн новинарското пространство откроява няколко важни заключения:
- На първо място, през 2012 г. не настъпват значими обрати в политиките на отразяване на обществения и политически живот в страната. Запазва се устойчивата тенденция на фаворизиране на властта през фигурата на премиера Бойко Борисов. Флиртът с властимащите се разширява и по линия на президентската институция – през първата година от мандата си държавният глава Росен Плевнелиев се утвърждава като позитивен медиен герой.
- Дневният ред на медиите продължава да следва дневния ред на управляващите. Институционалните съобщения и PR послания успешно колонизират новинарското пространство.
- Политическият плурализъм в медийното пространство остава силно деформиран в полза на статуквото. Налице е тенденция на опростяване на политическото разнообразие по оста ГЕРБ – БСП. Все пак, прогнозите за 2013 г. са за кампанийно разширяване на плурализма и многогласието и за по-голяма публична видимост на второстепенните политически алтернативи в контекста на предстоящите избори.
- Пропускливостта на критични послания в новините остава ограничена. Популизмът продължава да доминира и да потиска възможностите за дебат.
- На фона на посочените тенденции, като особено тревожна се очертава слабата медийна чувствителност към проблемите в самата медийна среда. На този етап недемократичните развития устояват пред засилващата се критика, а волята за промяна от страна на медиите е все още дефицит.
