От новата 2013 година данъците и осигуровките вече ще се плащат по една сметка, без кодове за вид плащане, без изрично уточняване на вида на плащането, основание за плащане и т. н. Плащанията ще се разпределят автоматично в зависимост от датата на плащане на задълженията, отразени в индивидуалната данъчно-осигурителна сметка на всеки клиент – физическо или юридическо лице.
Някой може да си помисли, че това е механизъм за намаляване на бюрокрацията, улеснение за фирми и самоосигуряващи се лица, но е така само на пръв поглед. Както и демокрацията в България е само на пръв поглед – видимост, зад която се крият леви капиталисти и откровени комунисти, овладели механизмите на полититическата мимикрия.
При положение, че комунистическия режим е признат за престъпен, излишно е да споменавам, че в такава конфигурация политическото устройство у нас не е демократично, а във висока степен мафиотизирано, при това устойчиво – защото притежава държавата.
Много стъпки във времето бяха направени, за да се унищожи здравното осигуряване в България, но днес сме свидетели на последната и от утре то ще фигурира в публичното пространство само номинално, без да изпълнява функциите си, такива каквито те са по дефиниция. А каква е тази дефиниция?
На първо място здравното осигуряване е взаимоспомагателно, между съзнателно живеещи граждани, които са наясно, че не винаги ще бъдат здрави и желаят да си помогнат за времената, когато ще им се наложи да плащат скъпо за здраве.
Желаят също така да помогнат на възрастните си родители, както и на децата си, защото те нямат доходи – това е цивилизованото общество, то не оставя ближния да се гърчи болен на улицата, защото животът е по-ценен от всяка ценност и се нуждае от защита и милосърдие.
Това е и втората здравноосигурителна характеристика – солидарността между хората, но тя не може да бъде 100%, защото тогава се превръща в злоупотреба. Тази солидарност обикновено има някакъв мащаб и в България той е определен на 8%, колкото е задължителната здравна вноска.
Третата характеристика е отговорността – не може да отказваш да плащаш тези 8%, а да искаш да ползваш услугите.
Авантаджийството не се приема, а доколкото има социално слаби или бедни – грижа за тях поемат социалните мрежи или държавата по регламент.
Четвъртата характеристика, огледална на отговорността е свободата – свободата сам да определиш мащаба на солидарността, която си готов да плащаш, сам да избереш здравноосигурителния фонд, на който да платиш и сам да избереш лекаря или лечебното заведение, на които ще повериш здравето си.
Петата и ще спра до тук, защото са много но тези пет са най-важните, е самоуправлението на здравноосигурителната институция, защото тя трябва да е подчинена на решенията на осигурените, а не на политиците – на тях им стигат контрола и регулациите.
Какво направиха от 2001 г. насам НДСВ, БСП, ДПС и сега ГЕРБ:
1. Одържавиха НЗОК и я подчиниха политически – сега управлението на здравното осигуряване е партийно-политическо и гледа към началниците във властта, които го назначават, а не към осигурените – тези, които дават парите и са истинския работодател;
2. Унищожиха със закон доброволното здравно осигуряване, което във времето щеше да се превърне в конкуренция на НЗОК и да осигури свободата на избора на здравноосигурителен фонд; 3. През последните 3 години експроприираха над 2 млрд.лв. от резерва на Касата, с което нарушиха принципа парите за здраве да отиват само за здраве и така демотивираха хората и фирмите да бъдат коректни платци, щом като парите им не се използват по предназначение;
4. Лимитираха свободния избор на пациента поради липса на пари;
5. Въведоха фиксирано бюджетиране към лечебните заведения, с което унищожиха конкуренцията между тях в битката за доверието на пациента и така започнаха измамите с химикалката.;
6. Прехвърлиха от МЗ на НЗОК множество услуги, които държавата дължи на неосигурените и ОТ УТРЕ:
7. Вноските на осигурените ще започнат да се преразпределят за покриване на други данъчни плащания.
На това не се казва отказ от здравно осигуряване, това вече е отказ от организирано здравеопазване, последиците от които ще бъдат такива каквито са последиците и за държавата ни, когато гражданите й се отказват от гражданско поведение, което единствено може да гарантира демокрацията.
Всъщност всичко описано до тук представлява отказ от здрав разум.
* Д-р Илко Семерджиев – министър на здравеопазването в правителството на Иван Костов и създател на НЗОК и здравното осигуряване в България.
31.12.2012 г.
