Небостъргачите може да не са особено добра поличба. Те са гордост за страната, където се строят, те стигат до облаците, обаче това не означава непременно добра новина.
Според доклада на банка Barclays строителството на високи сгради в страната може да бъде предвестник на икономическа криза. Причината за това е : строителството на небостъргач обикновено е симптом на кризата в недвижимите имоти и „отразява неефективното използване на капитала и неизбежна корекция в икономиката“.
Директорът на хонгконкския клон на Barclays Capital Andrew Lawrence заяви пред The Guardian, че „строителният бум е знак за излишък от кредити.“
Според него „исторически строителството на небостъргач отбелязва спорадична, но интензивна дейност, която съседства с лесен достъп до кредитиране, повишаване на цените на земята и прекален оптимизъм, като при завършване на строителството икономиката обикновено навлиза във фаза на рецесия.“
Проучването дава за пример известната сграда на Chrysler и не по-малко известния Емпайър Стейт Билдинг. Строителството на сградите започва в успешни години, но завършва през 1930 г. и 1931 г., когато САЩ са в дълбока депресия (само две години след кризата от 1929 г.).
Други примери са също илюстративни: изграждането на кулите – близнаци на Световния търговски център в началото на 1970 г. – три години преди първата петролна криза, на Petronas Towers в Куала Лумпур, които са официално открити само няколко месеца преди азиатската финансова криза през 1997 г.
Най-пресният пример – изграждане на хотели, офис сгради и небостъргача Бурж Халифа в Дубай. Завършената през 2010 г. най-висока кула в света (достига 828 метра височина) се превърна в символ на строителната и финансова криза, която е толкова тежка, че емирството се спасява от банкрут само след като получава финансова помощ от съседния Абу Даби.
Въпреки че в проучването на банката не се отбелязва пряка причинно-следствена връзка между строителството на небостъргачи и икономическата криза, то все пак подчертава съществуването на „нездрава корелация“, която може да се окаже тревожен знак за изкачилите се на първо място в тази област Индия и Китай.
Въпреки, че сега в Индия има само два небостъргача, в рамките на пет години там ще има 14, включително и втората по височина в света (700 метра) Кула на Индия в Мумбай. Според последните данни, икономическият растеж в Индия вече спада.
През третото тримесечие на 2012 г. растежът на индийската икономика бе 5,3% на годишна база, което представлява значителен спад, в сравнение с ръста от 5,5% през предходното тримесечие. Само преди една година този процент бе 6,7%.
Което означава, че се пада от високо. И ако цифрите в производствения сектор и сектора на услугите продължават да се увеличават леко, в недвижимите имоти има огромен скок от 9.4%. Балонът на този пазар е готов да се пукне.
Под прицела на Barclays попадна също и Китай. Изграждане на небостъргачи в Китай бележи безпрецедентен разцвет: до 2018 г. в Пекин ще се появят 124 високи сгради, което представлява най-малко 53% от всички строящи се в момента небостъргачи в света.
Което значи, че пророчеството може да се сбъдне и в Китай, където пазарът на недвижими имоти определено е „твърде горещ“. В допълнение от анализа на Capital Economics следва, че решението на Пекин да инвестира стотици милиарди долари в проекти на небостъргачи без частни предприемачи удължава строителния бум, но може поставя основата за още по-жестока катастрофа.
В Barclays се отнасят към това с чувство за хумор и нарекоха Китай „строителят на най-глолемия балон“. Сега в страната се строят все по-високи сгради и в рамките на няколко години ще знаем дали ще се сбъдне това пророчество.
http://www.atlantico.fr
