Роденият във Великобритания холивудски актьор Хю Грант отдавна е заел мястото на главния сърцеразбивач, както в живота, така и на екрана. А той вече обяви края на кариерата си. Но наскоро се появи в кината филмът „Cloud Atlas“, в който Хю играе цели шест главни роли. Какво принуди актьора да се върне в киното, разказва самият той пред „Echo“.
– В малкото си интервюта, които давате, казвате, че напоследък не ви харесва да се снимате в киното. Да не би вашата звезда да залязва?
– Е, аз мразя да съм пред камерата! Вярното е, че по-добре се чувствам, заобиколен от известни актьори. Харесва ми да работя като част от един звезден, професионален екип. Ако и сценарият е отличен, а ролята е написана за мен, тогава аз съм готов изцяло да се потопя в процеса на снимане.
Анди и Лана Уашовски ми предложиха да играя цели шест герои в „Cloud Atlas“. И за първи път имах много сложен грим. Мисля, че много хора няма да могат дори да познаят Хю Грант на екрана. Във филма имам много роли, които обикновено холивудските режисьори не ми дават да играя. Аз съм много капризен – мразя еднообразието, аз се отегчавам, а тук нямах време да се скучая .
Мен просто ме завладяха режисьорите – брат и сестра Уашовски. Преди да се срещна с тях още размислях, но после веднага се съгласих.
След дълги девет години мълчание Уашовски („Матрицата), привличайки третия съавтор германеца Том Тиквер, представиха на зрителите историко-фантастичния епос „Cloud Atlas“. Героите на филма не е само пътуват през времето, но се прераждат в други времена, с неясната тревога, внесена от предишен живот.
Моите партньори са четирима носители на оскари: Том Ханкс, Холи Бери, Джим Броудбент и Сюзън Сарандън. Всеки от тях изпълнява пет или шест роли с пълни трансформации.
– С една дума, не се отказвате от киното?
– Мисля, че актьорите – не са съвсем нормални, така да се каже. Всички сме на едни и същи витамини, под формата на камерата и ги „пием“ цял живот. Имам право да го кажа, защото съм в тази професия 30 години.
Когато видя на кастинг или в реклами малко известни актьори, това ме прави тъжен. Някога очевидно, те са решили, че искат да се занимава само с този занаят. Но те само си губят времето. Повечето от тях, уви, няма да влязат в голямото кино.
Да се снимаш – това само по себе си не е зле. Необходимо е само да се разбере точно какво и защо го правиш.
– Американски журналисти твърдят, че в интервюта не обичате да говорите за личния си живот. Защо?
– Рядко давам интервюта. Не се снимам толкова много, затова не съм толкова интересен за журналистите. Просто ей така да говоря за живота си, не виждам смисъл. Едно време стотици пъти съм казал всичко, какво обичам, какво не ми харесва, как, къде и с кого. Затова аз няма да давам пресконференция за да говоря, че например искам да се гмуркам. Моите близки и така ме познават. Да споделям с непознати, с публиката, предпочитам творчество.
– За гмуркането – за всички щеше да е интересно. Но някога сте били сериозно пристрастен към голфа, дори сте си наели треньор. Може би това също са празни приказки от папараците?
– Ами, как да кажа … Не съм се увличал от сериозно от голф. Само веднъж исках да докажа на един приятел, че мога да постигна добри резултати в спорта.
– Преди време озвучихте анимационен филм. Защо толкова сериозен актьор изведнъж се заинтересува от детския жанр?
– Разбира се, това е напълно различно преживяване. Трябваше да се работи само с глас. Повече не можеш да дадеш нищо от собствения си характер. Това е един много интересен опит. А и анимационни филми не винаги се правят само за деца. Признавам, че беше адски забавно и смешно. Като в детството.
– Понякога е досадно, казвате. Какво, според вас, може да победи скуката?
– Тук няма съмнение – само скоростта! Обичам бързи коли, чувство за контрол над мощен мотор. Това е страхотно, наистина страхотно.
