Близкият изток: Иран, Сирия, САЩ, Израел, Запад, Москва. Война?

    Тази седмица, Великобритания, Франция и Израел показват ясни признаци, че  се подготвят за военни действия срещу Сирия и Иран, след като приключат  президентските избори в Америка. А това както се знае, е  на 6 ноември.

    Израелският премиер Бенямин Нетаняху проведе два дни (31 октомври-1 ноември) при френския  президент Франсоа Оланд. На следващия ден пристигна в Лондон  израелският министър на отбраната Ехуд Барак, след което министър-председателят Дейвид Камерън заяви, че е готов да отправи в района на Персийския залив изтребители-бомбардировачи на Кралските военновъздушни сили.

    Барак отлетя за Лондон, след което американският генерал Мартин Демпси, председател на Обединения комитет на  началник-щабовете, прекара няколко дни в Израел, без съмнение, за координирането на окончателните подробности за американско-израелското сътрудничество в случай на потенциални военни действия.

    Въпреки че американските генерали не може да  кажат кой ще бъде следващия  им началник – Барак Обама или Мит Ромни – той трябва да има в Близкия Изток сили , които са готови за всякакви ситуации.

    Въпреки че никой не го признава открито, но всички участници в консултациите положиха всички усилия,  да   намерят алтернативни сценарии, които са приложими към всяка ситуация. По всички сметки, без значение кой ще седне на стола в Белия дом, Обама или Ромни, две горещи кризи в Близкия изток вече не могат да останат без внимание, което бе отклонено към президентската кампания в САЩ. Особен подход трябва да се разработи по отношение на сирийските  кръвопролития.

    Но присъствието на хиляди ирански войници и бунтовници на „Хизбула“, водещи на територията на Сирия битки на страната на Башар ал-Асад, изисква архитектите на запада да отчитат реакциите на Техеран и неговите ливански сътрудници, както и на техните палестински съюзници в Газа.

    Военни и разузнавателни източници, на които се позовава DEBKAfile съобщават, че американски, британски и френски сили, които ще са  необходими за военните действия  вече са на място,  в района на Близкия изток и Персийския залив, а  израелските сили за отбрана са в режим на готовност. Те чакат заповед  къде да отидат – в Сирия или Иран.

    Сили на САЩ – въздушни, военноморски и сухопътни части, са съсредоточени на остров Сокотра в Червено море и в Персийския залив на   оманския остров Масира. От средата на октомври  Вашингтон провежда специални разузнавателни операции и поддържа силите на ПВО в Турция, Йордания и Израел.

    Великобритания и Франция имат големи морски и въздушни части, както и сили за бързо реагиране на голяма военноморска база в Порт Зайед и военновъздушната база Ал Дафра в Обединените арабски емирства. В допълнение, френска ескадра с  изтребители-бомбардировачи се намира във военната   база Табук в Саудитска Арабия.

    Военни стратези смятат, че началната фаза на иранско-израелската конфронтация вече е започнала, като такава проява бе иранският безпилотен самолет, навлязъл в Израел на 6 октомври и последващите на  24 октомври израелски въздушин рейдове на фабрика в Судан, където се произвеждат и съхраняват ирански ракети. Тези сенчести спаринги  между Техеран и Ерусалим показват, че следващия месец могат да се превърнат в преки сблъсъци между Израел, Иран и „Хизбула“. По-вероятно, няма да има  пълномащабни военна действия, а  отделни инциденти, свързани с местата на иранско присъствие в Близкия изток, особено в Сирия и Ливан.

    Междувременно, след като Обама и Ромни изразиха неодобрение на плановете за пряка военна намеса на САЩ в сирийския конфликт, Вашингтон  започна да  предприема тихи  стъпки  за  дипломатическо уреждане.

    По време на неотдавнашната кръгла маса в Анкара  адмирал Джеймс Уинфилд, заместник-председател на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ заяви, че Вашингтон ще разкрие своите намерения по отношение на Сирия, веднага след президентските избори. Но след това той е казал на своите турски колеги, че мирният план вече е съгласуван с Москва. Той предвижда запазване на Асад на власт, както и отказ на Съвета за сигурност да разреши създаването на буферни зони, за които настоява Анкара, изграждаща собствени планове за Сирия. Ерве Ладсу,  помощник генерален секретар на ООН за мироопазващи операции  обяви, че обмисля разполагането на мироопазващите мисии в Сирия, така наречените „сини каски“.

    Тази нова ситуация се разгръща срещу интересите на Саудитска Арабия, Франция, Катар и Турция – всички, които подкрепят сирийските бунтовници и имат интерес от смяна на режима в Дамаск. Тази коалиция срещу Асад в момента е разделена между тези, които се нуждаят от компромис, и тези, които се опитват да саботират процеса на помирение между Вашингтон и Москва. Въпреки че все още никой не е чул становището на Дамаск или Техеран.

    Важно е да се помни, че Асад не e  наведен пред Путин и може да възрази срещу  решението, изработено от САЩ и Русия,  a така също може  да действа и Иран.

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *