„Тайният план на Меркел!” – В типичния си сензационен стил булевардният Билд вдигна шум около новите идеи за бъдещето на ЕС. Заговор на елитите срещу народите, единствен изход от кризата или чиста утопия са тези идеи?
Какви са фактите?
Още този месец ще се събере така начерената „Група на бъдещето” – десет външни министри от ЕС, които ще обсъждат по-нататъшната и по-бърза интеграция на ЕС. Очаква се конкретните решения да бъдат взети от европейските лидери на срещата им през декември в Брюксел. От гледна точка на германското правителство след данъчния пакт, който ще подсигурява бюджетната дисциплина, Евросъюзът трябва да се придвижва към повече политическо обединение.
Като първа стъпка: Европейският съд да контролира бюджетите на страните-членки и да ги наказва, когато нарушават договорите! Това предлагат германците, сред които най-настойчив е външният министър Гидо Вестервеле. Към края на мандата си той открива Европа като визия и призвание и казва патетично, но и правдиво: „Европа си има цена. Но тя има най-вече стойност!” Вестервеле дори си представя, че скоро ще се свика нов Конвент, който евентуално да изработи бъдещия основен договор. Неговата шефка, канцлерката Ангела Меркел, е по-сдържана. Конвент не, обаче нови стъпки към политическа интеграция – да. Така може да се обобщи нейната позиция.
Не искаме повече Европа!
Наблюдателите смятат все пак, че в момента в Европа няма мнозинство за такъв проект – нито за повече интеграция, нито за нов Конвент. Нека да си припомним, че първият опит за Конвент се провали преди близо десетилетие. Французите и холандците отхвърлиха проекта на своите референдуми през 2005 година и едва през 2009-та с договора от Лисабон възникна един доста окастрен вариант на европейското обединение. Тогава европейските лидери в преносен смисъл направо се прекръстиха от облекчение, че поне този проект е сработил. Но облекчението им не трая дълго, защото малко по-късно започна кризата.
Искаме повече Европа!
Сега Гидо Вестервеле се опитва да възстанови Конвента, защото според споменатия Лисабонски договор това е начинът да се променят евродоговорите. Под мотото „повече Европа” германският външен министър – а донякъде и канцлерката заедно с кабинета – си представят, че задълбочаването на политическия съюз ще спре кризата. Но колко „повече” ще бъде тази Европа – това в момента никой не може да каже. Дали ще си остане съюз от суверенни държави? Дали ще придобие конфедеративен профил? Или направо ще се насочи към федерално-държавна структура?
Този месец десетимата външни министри, които са избрани да участват в „заговора”, ще умуват по въпроса в Полша, но домакините им отсега предупреждават, че кошницата едва ли ще се напълни. Вярно, полският външен министър Сикорски е убеден, че крахът на еврозоната ще навлече на европейците много повече разноски, отколкото сегашните спасителни чадъри, и че за да го предотвратят, те трябва да бъдат сплотени. В същото време Сикорски ясно казва, че кризисните времена са неподходящ момент за изработване на нов конституционен договор. Първо трябва излезем от кризата, после – да си върнем доверието на гражданите. Едва след това можем да мислим за повече Европа – това е приблизително съобщението на Сикорски.
Германският му колега Вестервеле обаче бърза към политическия съюз – независимо, че повечето европейци днес са уплашени, притеснени и сякаш предпочитат да сврат глави в топлия скут на националните си държави.
Не знаем какво искаме…
Нещо повече. Във Великобритания все по-гръмогласно се обсъжда евентуалното излизане на страната от ЕС, а пък в германската провинция Бавария се чуват гласове за отделянето й от ФРГ. Първото може и да стане, второто са само политически спекулации с предизборна цел. Повечето наблюдатели обаче са единодушни, че да напуснеш ЕС или ФРГ е глупаво и ще ти струва скъпо.
Автор: А. Андреев; Редактор: Е. Лилов
Оригинално заглавие: В топлия скут на националната държава?
