Значителната безработица, масовото обедняване на хората и ред други икономически проблеми се отразяват негативно върху здравето на българските деца.
Това каза в интервю за БГНЕС доц. Евгени Генев, председател на Българската педиатрична асоциация.
В последните няколко десетилетия проблемът за затлъстяването, включително и при децата, е един от най-актуалните в световната медицина. Това е така, защото затлъстяването се оказа една от причините за развитието на голяма част от т.н. „социално значими“ заболявания и на първо място сърдечните заболявания, които са причина за голяма част от причините за смъртност, отчита специалистът.
Наднормено тегло се установява в около 35% при учениците от 7 клас (14 – 15 годишни), а това значи, че една голяма част от тях ще имат затлъстяване в по-късна възраст. Същото проучване потвърждава това – близо 25% от учениците в 10 клас (16 – 12 годишните) продължават да са с наднормено тегло. Тревожно е, че този проблем е налице в по-ранна възраст – при първолаците затлъстяване се открива при 16,3%, цитира нерадостната статистика доц. Генев.
Според него нарушената, в най-широк смисъл, профилактика през последните 2 десетилетия доведе до увеличаване на заболеваемостта сред децата. Причина за това също е и промяната в организацията на здравеопазването и на детското здравеопазване в частност – практическа ликвидация на детската консултация, поемането на доболничното обслужване на децата от общо практикуващи лекари вместо от педиатри, силно намалената раждаемост и увеличената детска смъртност стоят в основата на неблагоприятния здравен статус на голяма част от българските деца.
Не бива да пренебрегваме и икономическите причини – значителна безработица, масовото обедняване на хората и ред други икономически проблеми се отразяват неблагоприятно върху здравето на българските деца, не без болка отчита авторитетният педиатър.
В последните години се наблюдава повишаване на заболеваемостта от заболявания, характерни за зрялата възраст – артериална хипертония, сърдечносъдови инциденти, захарен диабет втори тип, различни невропатии и др. Тези факти тревожат педиатричната общност и налагат сериозни мерки за промяна в благоприятна насока, категоричен е доц Генев.
Причините за т.н. екзогенно или алиментарно затлъстяване са прехранването и то с високо калорични храни и обездвижването или хипокинезията. Консумацията на предимно въглехидратни храни (които са и по-евтини – бел. ред.) и намалената двигателна активност на децата, които прекарват голяма част от времето си пред телевизора или компютъра, заедно с известно генетично предразположение са главните виновници за затлъстяването при децата във възрастта между 7-8 и 17-18 години.
Борбата със затлъстяването при децата е напълно възможна и трябва да започне колкото може по-рано.
Тя включва спазването на подходяща хипокалорична диета с повече плодове и зеленчуци и ежедневна подходяща за възрастта на детето двигателна активност, но дали всяко семейство може да си позволи здаравословна храна и да осигури на детето си активно спортуване, задава въпрос лекарят.
В началото на т.н. преход педиатрите с призната специалност у нас бяха около 3 000 и поне още хиляда специализираха педиатрия. Промените през изминалите години поставиха доболничните педиатри в неблагоприятна икономическа ситуация и голямата част от тях се регистрираха като общо практикуващи лекари. Педиатрите останаха в болничното здравеопазване. Силно намаляха и желаещите да специализират педиатрия казва доц. Генев в отговор на въпрос дали недостигат детските лекари у нас и търсена ли е специалността.
По данни на Лекарския съюз сега у нас има малко повече от 1 000 педиатри, концентрирани главно в детските клиники и отделения и много малка част в амбулаторната практика. Всичко това се отразява силно негативно върху качеството на медицинското обслужване на българските деца, което тревожи ръководството на Българската педиатрична асоциация, подчертава доц. Генев и като неин председател.
Според него, това се дължи на нарушената организация в медицинското обслужване на децата, наред с останалите проблеми, е най-големия проблем в детското здравеопазване. Този проблем стои на вниманието и на Европейската асоциация по педиатрия и Европейската академия по педиатрия, в които членува Българската педиатрична асоциация.
Проблемът е поставян многократно на вниманието на Министерството на здравеопазването и Комисията по здравеопазване при Народното събрание, но все още няма никакви резултати и ситуацията с детското здравеопазване продължава да се влошава, заключава с песимизъм доц. Генев.
