Британски учени от Кралския колеж в Лондон, водени от Саймън Райндерс, сложиха край на споровете за раздвоението на личността. Те съобщиха, че това е дисоциативно разстройство на идентичността, ДРИ е реална и истинска болест, пише New Scientist.
Раздвояването на личността е популярна тема в литературата и киното, но учените се съмняваха дали става дума за специфично заболяване, психологически отклонения или се разиграва във въображението на екзалтирани хора. Учените припомнят, че при ДРИ в съзнанието на един човек съществуват едновременно две или повече сложни умствени състояния на индивидиума или личности.
И тъй като тези личности са различни „аз“ и съществуват самостоятелно – те се редуват в контролиране на поведението и не знаят нищо един за друг. Такова изкривено възприятие пациентите описват като „усещане извън тялото и възможността да наблюдават своите действия отстрани“, обяснява Саймън Райндерс. Това е придружено от загуба на паметта, пълно „превключване“ между състоянията, „бягство“ от себе си.
Например, във филма на Дейвид Финчър по романа на Чък Паланик „Боен клуб“ , главният герой – 30-годишният анонимен разказвач създава „Боен клуб“, който под ръководството на приятеля му Тайлър организира погроми и бомбени атентати. Но изведнъж разказвачът осъзнава, че Тайлър – това е самият той, или по-скоро концентрат на неговите потиснати желания. Както казват учените, при ДРИ личностите може да имат различна възраст, пол, интелект, а дори и почерк.
Според една от класификациите ДРИ – не е болест, а психологически тип амнезия. С това разделяне на „аз“, подсъзнанието изтрива спомени за неприятни периоди от живота. Например в трилъра „Числото 23“, режисиран от Джоел Шумахер, Уолтър Спароу чете роман за ужасно убийство, и си спомня, че така е убил приятелката си преди 13 години.
Изследователи от Кралския колеж в Лондон се опитали да разберат какво всъщност е разстройството на идентичността. Те помолили доброволците да си спомни нещо ужасно от миналото. При пациенти с ДРИ за събитието знаела само едната личност, а при извикването на тези спомени се включвал другия „аз“.
Мозъчно сканиране показва, че при „фантазьорите“ и при хора с ДРИ мозъчната дейност е коренно различна. Следователно „разстройство на личността“ – не е игра на въображението, не е реакция на подсъзнанието, а е реално заболяване, окончателно твърди Саймън Райндерс.
