Месец след наводненията в Хасковско и Свиленградско доброволци представиха през своя поглед истинската картина в региона.
Те припомниха, че общо 10 души се удавиха, стотици загубиха домовете си, животните и поминъка си. 30 дни по-късно пострадалите в село Бисер са много далеч от възстановяването на нормалния ритъм на живот, алармираха доброволците по време на пресконференция в София.
Те много ясно подчертаха, че това не е било природно бедствие, а резултат на човешко бездействие, предизвикано от некадърност, безхаберие и алчност. По думите им, пищните дарителски акции са донесли успокоение на широката общественост и ПР за политиците, но местните хора все още не получават адекватна помощ.
Доброволците задават редица въпроси, на които на този етап не са получили отговори:
Как един селски стопанин да удостовери загубите си чрез показване на животински трупове, когато тези трупове са или зарити под планини отломки или отнесени от водите?;
Защо хората в село Бисер трябва да плащат замърсена вода, която не става дори за миене, по много по-скъпата тарифа за питейна?;
Какво се съдържа на дъното на язовира, че на хората им е забранено 2-3 години да засаждат нивите си?
Месец и половина след всичко онова, което се случи, ние сме тук, за да кажем, че има нещо гнило в Бисер.
Лошото е, че гниенето не е само литературна хватка, а процес, който много скоро ще застраши здравето на селото, заяви Александър Мирчев. Той поясни, че в Бисер има десетки дворове, които са заринати от донесените от приливната вълна боклуци, трупове на животни и загниващ органичен материал.
Мирчев алармира и че част от хасковското село Стойково още е във вода. В „малката Венеция“, както доброволците наричат селото, има хора, които живеят в кръчмата, защото къщите им са необитаеми. Голяма част от хората нямали пари за бензин за помпите, с които да се изпомпа водата и заради това домовете им още не са отводнени.
Сериозен проблем според доброволците е липсата на информация. Жителите на Бисер са поставени в безпомощната ситуация да чакат решенията на властта, а голяма част от тях не знаят дали изобщо ще бъдат обезщетени за загубите си.
Александър Мирчев посочи още, че въпреки обещанията на висшите политици, че всички щети ще бъдат покрити, хората от региона трябва да представят в общината освен документи за собственост на имотите си и декларация, че не притежават друго жилище.
Донка Янков, друг доброволец, изрази своето притеснение и от още по-неясната ситуация със загубите на стопанските постройки; няма яснота и дали ще бъдат изплатени обезщетения за движимото имущество на хората. За момента изобщо не е говорено за възстановяването на загубите на фуражи – сено, люцерна, зърнени култури, унищожени от водата.
По думите на Янкова, много от жителите на Бисер са принудени да наемат работници, които да им помагат да разчистят дворовете си. Така, освен загубите от разрушението, породено по вина на конкретни хора, те ще губят и още пари за извършването на дейност, която виновните би следвало да заплащат, заяви още тя.
Доброволците недоумяват каква е системата за оценка на нуждите. От местни хора те разбрали, че за този месец и половина само един път комисия е минала да оцени жертвите.
Разпределението на помощите е също сериозен проблем. По думите на Янкова и Мирчев, редно е помощите да се дават с приоритет и списък на най-закъсалите, като има много възрастни хора, за които е изключително трудно да стигнат до центъра на селото. Затова за тях трябва да е осигурена доставка на място.
В заключение доброволците предлагат да се сформират доброволчески бригади, които да работят в пострадалите региони. „Трябват ни хора, които да работят на място, а не само смс-чета“, заяви Янкова.
Тя апелира дарителите да следят къде отиват парите им, както и да бъде създадени граждански регистри, в които да бъдат описани щетите и разходването на средствата.
http://news.ibox.bg/news/id_781050386
