В сърцето на Париж, сред шумни магистрали и туристически маршрути се намира „селцето“ Villa Montmorency – един остров на спокойствие за френските милиардери, където няма достъп за външни лица, пише Стефано Монтефиоре във вестник Кориере дела Сера.
„Автобус 52 спира на няколко метра от бариерата и табела „Вход забранен“. На две крачки се намира входът на метрото. Този район живее в по-забавен ритъм, отколкото туристическите (в близост е Айфеловата кула) или мулти-етнически квартали. Но и тук има обичайните магазини за цигари и супермаркети. Villa Montmorency – е една от най-необикновените закрити европейски общности. Тя монополизира пространството именно тук, в район XVI на Париж. А парижаните наричат този район „кварталът на богатите“: тук има посолства, консулства, централи на различни големи компании, частни жилища на много богати семейства. Тук няма социално напрежение, няма нощен живот. Можем да кажем, че е тихо като гробище „-.. пише италианският журналист.
„А в този тих район има зона, още по-затворена и охранявана: тук за безопасността следи денонощна охрана с трисменен режим , има камери, огради и дори бодлива тел. С други думи във Франция, където винаги на богатството се е гледало с подозрение, съществува „Забраненият град“ в сърцето на столицата, където физически не могат да влязат обикновени граждани. Жителите на този град се борят срещу кмета, който има проект да изгради от другата страна на булеварда жилища за 200 от най-бедните граждани. „- се казва в статията.
В Забранения град се влиза само с покана.
„В този район е отбелязана, вероятно, най-голяма гъстота на милиардерите, живеещи в Франция. Венсан Болоре (състояние от 3,8 млрд. евро), който е купил две къщи тук за двамата си сина и продуцентът Taрак Бен Амар, Арно Лагард, президент на Борда на директорите на Eads. Тук е и къщата на Карла Бруни-Саркози, тук живеят и звезди от шоу бизнеса като Силви Вартан, Селин Дион, а доскоро Жерар Депардийо и Карол Буке „- казва авторът.
„Според правилата всяко изсъхнало или нарязано дърво веднага се заменя с ново, тук са забранени барбекю и шумните косачки за трева, всяко семейство може да има не повече от две коли.
Своето раждане „Забраненият град“ дължи на Френската революция. Разорената дъщеря на маркиза дьо Мари- Шарлот Буфер през 1822 г. продава на семейство Montmorency парк, което на свой ред продава земята на железопътната компания Париж Сен Жермен. Фирмата полага железопътната линия, а останалата площ в координация с правителството дава за строителството на „декоративни селски къщи.“ „Става дума за конфискация на обществено пространство“, – казва историкът Клод Kетел. Но щастливите жители на района на Villa Montmorency, където най-скромните апартаменти могат да бъдат наети за четири хиляди евро на месец, а вили с градини се продават за не по-малко от 15 милиона, не мислят така, заключава авторът на статията.
