Отец Инокентий поиска нов Църковно-народен събор да освободи църквата от митрополитите с агентурно минало

    Нов Църковно-народен събор да освободи църквата от митрополитите с агентурно минало, призова отец Инокентий, който ръководеше алтернативния синод, пише ДНЕВНИК. В специално възвание към православните българи Инокентий заявява, че „разкритията от архивите на ДС ни дават право да предложим нов оздравителен процес за институцията БПЦ, защото последната криза ще я принизи до най-ниското стъпало на забвението и летаргията, на отричането и апатията към нея!“

    Миналата седмица комисията по досиетата обяви, че 11 от общо 15 владици са били сътрудници на бившата Държавна сигурност. Сред тях не беше посочено името на партиарх Максим.

    Въпреки разкритията „не видяхме и опит за покаяние, за промяна, за нов активен подход към проблемите на обществото. Осветлените агенти не осъзнават тежестта на миналото. Те явно са се надявали „скритото да остане тайно“ и да продължат да влизат в новините само с луксозните си автомобили и имоти.“, пише в обръщението си Инокентий.

    Той призовава за свикването на Църковно-народен събор „с участието на всички епископи, всички свещеници и равен брой делегирани миряни от всички епархии“. Според него само този висш църковен форум „може да проправи нов път за Православната българска църква“.

    „Митрополитите с агентурно минало са длъжни да освободят заеманите катедри. Само така няма да позволим и сега да подменят духовните ценности, съхранили нацията ни през вековете“, заявява още Инокентий.

    През 2011 г. България беше осъдена от Съда за правата на човека в Страсбург по спора между двата синода на Българската православна църква като плати присъденото обезщетение от 50 хил. евро на алтернативния синод, ръководен от митрополит Инокентий. Искът на хората на Инокентий беше за близо 700 млн. евро. Те настояваха да им бъде възстановена собствеността на 107 църкви и манастири. Позицията на правителството беше, че през 1992 г. алтернативният синод незаконно е окупирал църкви, които не са негова собственост.

    В началото на 2009 г. съдът за правата на човека излезе с решение, в което даде три месеца на държавата и синода на Инокентий да се разберат за собствеността на спорните 107 имота. Тогава съдът постанови, че България е нарушила свободата на вероизповедание, като е определила със закон патриарх Максим за ръководител на Българската православна църква и даде срок от три месеца. До споразумение обаче не се стигна и през септември 2010 г. магистратите в Страсбург определиха размера на компенсацията.

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *