Скандалът около собствениците на бившите ВАЦ-ови многотиражки все повече набира скорост. Днес и примадоната в стария хор на „Труд“ Валерия Велева изпищя, че е бясна. Пред ТВ7 тя заяви:
„Бясна съм. Такава ще е реакцията и на колегите ми по повод скандала със собствеността в Медийна група България Холдинг. Това е едно мръсно бельо. За което ние не сме знаели и на което обществеността не трябваше да става свидетел, заяви Велева, след разгорещилия се дебат между Любомир Павлов и Христо Грозев. „С какви очи аз ще поискам интервю, например от президента или от премиера, когато зад гърба ми стоят такива собственици“, заяви журналистът. „Бясна съм. Такава ще е реакцията и на колегите ми“, заяви Велева. Тя сравни скандала Павлов–Грозев с дебата между Петър Стоянов и Богомил Бонев. Стана ясно и че са избрани главни редактори не за техните добри концепции, сега разбирам, че е имало концепции от колеги отвътре, заяви още Валерия Велева. Подборът на новите главни редактори не е бил направен поради техните качества, а поради други причини. Това няма как да не се отрази върху вестника, върху стабилността на журналистите, каза журналистката, като изрази съмнение в свободата на медиите. „
В справедливия си гняв Велева се опитва да експлоатира понятия като „стабилността на журналистиката“ и „свободата на медиите“, забравяйки, че именно газетки като „Труд“ и „24 часа“ бяха и са типичен пример за нещо съвсем различно.
Eдна малка подробност, която кой знае защо убягва на медиите, които коментират скандала между собствениците на „Труд’ и „24 часа“. Оказва се, че те са заложени в банка за 25 млн. евро. Още по-интересното е според БиТиВи, че гарант по сделката е турският бизнесмен Фуат Гювен, който е едноличен собственик и управител на „ЕЛЕФОРС“ ЕООД, а в предмета на дейност на дружеството е записано: „Участие в приватизацията в енергетиката, по специално покупка и изграждане на ВЕЦ-ове“.
В публичното пространство от години броди слухът, че бизнесменът се ползва с протекциите на ДПС. Неофициално се смята, че той също влиза в обръча от фирми, които подпомагат финансово партията на Ахмед Доган.
Странно е съвпадението, но точно след влизането на ДПС във власт¬та през 2001 година бизнесът на Фуат Гювен в България започва да се разраства с бурни темпове. Негови фирми са победители в редица приватизационни сделки. Чрез различни свои дружества Гювен успя да изкупи последователно осем ВЕЦ-а.
Негов е и бургаският завод „Елкабел“, който беше купен на фондовата борса от „Ем Джи корпорация“ за 9.75 млн. лева.
През 90-те години Гювен нашумя и с покупката на бензиностанция в безмитната зона на Свиленград. От нея зареждаха повечето ТИР-ове, които влизат и излизат от България. Цената на дизела там беше с близо една трета по-ниска от останалите бензиностанции, тъй като горивото е освободено от акциз, такси и ДДС. Данъчните облекчения са разрешени, защото се смята, че горивото се изразходва извън страната. Три години по-късно Гювен инвестира във втора бензиностанция – този път в свободната зона на Видин.
