Въпросите до управителя на БНБ Иван Искров са зададени под формата на открито писмо, което от РЗС изпратиха и до медиите.
Ние искрено се надяваме да има и конкретни отговори. (Б.ред)
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ИСКРОВ,
Експертното направление на РЗС по икономика и финанси, след сериозен анализ, стигна до извода, че са налице трайни предпоставки за възникване на втора рецесионна вълна, която неминуемо ще доведе до нов срив на банковите кредитни портфейли. Актуалните прогнози за развитието на българската икономика през 2011 година стават все по-негативни и в огромна степен противоречат на оптимизма, изразен в годишния доклад на БНБ.
В края на 2010 г. обемът на „лошите” кредити с просрочие над 90 дни възлиза на 6.4 млрд. лв. и съставлява 11.9% от брутните кредити в системата. В рамките на последните две години обемът им нараства повече от четири пъти. Динамиката на „лошите” кредити за посочения период е почти постоянна, което превръща процеса в опасна негативна тенденция, застрашаваща националната сигурност.
Във връзка с това Политическият съвет и народните представители на РЗС настояват във възможно най-кратки срокове да отговорите на въпроси от особено обществено значение:
Въпрос №1: В състояние ли е БНБ (в качеството си на институция, пряко отговорна за стабилността на банковата система) да овладее втора рецесионна вълна, която ще доведе до масови фалити на фирми и невъзможност за над 65% от гражданите да изплащат вноските по кредитите си?
Въпрос №2: Възможно ли е централната банка на България да прогнозира и оповести ръста на лошите кредити към края на тази година, отчитайки актуалните икономически реалности в страната?
Въпрос №3: Кога БНБ ще въведе така необходимата прозрачност за ежемесечно агрегирани данни от статистическата „Форма 40” за дела на общите нередовни кредити в това число и тези под 100 000 лева?
Въпрос №4: Една от причините за многобройните банкови фалити по време на кризата от 1996 – 1997г. беше липсата на обезпеченост по кредитните сделки. В този смисъл, счита ли БНБ за приемливи обезпеченията, срещу които са разрешени ипотечни кредити за милиарди левове, при положение, че в голяма част от случаите въпросните обезпечения представляват призрачни постройки, със съмнително качество, лишени от архитектурни достойнства?
Въпрос № 5: В кои банки са депозитите и текущите сметки на енергийните дружества с държавно участие?
Въпрос № 6: Каква част от държавния ресурс се управлява от български частни банки и при каква лихва? Вярно ли е, че държавата и държавните дружества си дават парите в тези банки при 1% годишна лихва, а те от своя страна ги преотдават за кредити с лихви над 12% за гражданите? Ако е така, защо БНБ не предприеме действия, за да може държавата да придобие дял в Корпоративна и търговска банка и в Инвестбанк?
Въпрос №7: Не е ли време БНБ и Министерство на финансите да предприемат съвместни законодателни и други инициативи, целящи да укрепят стабилността на банковата система, поставяйки кредитните институции на равни пазарни начала, и да подпомогнат пряко представителите на малкия и среден бизнес в България?
Въпрос № 8: Защо е прекратена реалната институционална комуникация между управителя на БНБ и министъра на финансите?
Отговорите на тези въпроси са от голямо значение както за българската икономика, така и за засегнатите хиляди граждани и фирми.
ПОЛИТИЧЕСКИ СЪВЕТ НА РЗС