“Свещените крави” все още ги има. И все още са величествени, неоспорими и неприкосновени. Все още дават алиби за действия и бездействия, оправдават безумия на политическата целесъобразност, икономическата глупост, социалната недалновидност, прикриват липсата на воля и компетентност, както и наличието на страх. Според нуждите и момента.
“Свещените крави” са онези сакрални фрази, превърнали се в символи, чийто имунитет не оспорваме и чието споменаване придава завършеност на нашата локална вселена – начало и край, присъда и оправдание, мощ и безсилие.
Сгромолясването на тоталитарната утопия последователно и методично погреба “свещените крави” от епохата на авторитаризма. А те никак не бяха малко – “братския Съветски съюз”, СИВ, Варшавския договор, “студената война”, Партията, Политбюро, Априлския пленум, “култ към личността”, УБО, АБПФК, ОФ, “ръководната роля на партията”, “демократичен централизъм”, “диктатура на пролетариата”, “развито социалистическо общество”, “социалистически реализъм”, “безплатно образование и здравеопазване”, петилетен план, “планова икономика”, НТР, “социалистическо съревнование”, “комунистически морал” и пр. и пр.
След еуфорията от рухването на Берлинската стена, ентусиазма и романтизма на “нежните революции”, отмяната на член Първи от Конституцията, първоначално уж случайно и мимоходом, а после все по-трайно и устойчиво, в нашия свят се заселиха новите “свещени крави”. Величествени и недосегаеми. Със същите претенции за неприкосновеност като старите.
И кой би дръзнал да свали от пиедестала им международните финансови институции като Световната банка и Международния Валутен Фонд (МВФ), да оспори “валутния борд” или да иска проверка на “фискалния резерв”, макар съмненията в “светостта” им с годините на присъствие в живота ни, да нарастват.
Ние се разделихме с “иконите” на СИВ, Варшавския договор и братските социалистически страни, но стряскащата тишина на самотата и празнотата на пустеещите стени в новия ни пантеон ни ужаси. Вече сме горди притежатели на нова колекция – ЕС, НАТО, ОЛАФ, тероризъм, еврофондове, предприсъединителни фондове, Евродирективи, Еврокомисари, Протокол от Киото, Лисабонска стратегия, Хагска декларация. Последната ни придобивка е … Шенген.
Едни от най-често експлоатираните и натрапвани от политици, експерти, анализатори и медии “свещени крави” в днешния ни свят сякаш са тези на “демокрацията”, “правата на човека”, “гражданското общество”, “образа на България пред света”, “етническия мир”, “цивилизационния избор”, “националното съгласие”.
Почти в ранг на божества – недостъпни, тайнствени, всемогъщи, издигнахме “чуждестранните (стратегически) инвеститори”, “чуждестранните партньори”, “партньорските проверки”, “докладите за напредъка” и т.н. Дори отидохме по-далеч. Създадохме реални институции с правомощия и статут, гарантиращ им недосегаемост и величественост, също като на “свещените крави” – главен прокурор, ДАНС, ДКЕВР, конституционен съд…
“Свещените крави” все още са тук. Новите заеха мястото на старите. И също като тях дават алиби за действия и бездействия, оправдават безумия, прикриват липси. Все така според нуждите и момента. Те може и да са полезни. Но само до време. Пазейки ги като скъпоценна антика, рискуваме да бъдем изхвърлени и забравени заедно с тях в някой мухлясъл ъгъл на съвременния динамичен и непредвидим глобален свят. А дали това искаме …
Светла Василева
