Вчера говорител на Ислямска република Иран Рамин Мехманпараст нарече „не заслужаващи внимание“, изказванията на председателя на Щаба на щатски въоръжените сили адмирал Майкъл Мълън, че Пентагонът има план за военна операция срещу Ислямската република.
Преди това политическият представител на Революционната гвардия Ядулла Джавани заяви, че САЩ и Израел не биха се осмелили да атакуват Иран, а казаното от Мълън е само част от „психологически операции“ срещу Иран.
Припомняме, че в неделя, адмирал Мълън на живо по NBC заяви, че САЩ все още не изключват използването на военна сила, за да възпрат ядрените амбиции на Иран. Тя е основно за плановете на Техеран да развива производството на обогатен уран, който може да бъде използван за направата на атомни бомби.
След това американската преса дори се появи описание на възможни удари по Иран. Според вестник „Вашингтон Таймс“, който се базира на мнения на влиятелни военни експерти и генерали в оставка, такава операция ще бъде най-вече от въздуха. Предполага се, че след няколко дни на интензивни въздушни удари, щатските ВВС ще унищожи онези 5-6 съоръжения, които са от решаващо значение за изпълнението на ядрената програма на Иран, като го върне технологично години назад.
Първо, като се използват крилати ракети, изстрелвани от кораби, подводници и бомбардировачи B-52, трябва да бъде унищожена иранската система за противовъздушна отбрана. След това ще се използват невидимите самолети B-2, които ще хвърлят тонове специални противобункерни бомби срещу скритите в подземия предприятия и лаборатории.
Счита се, че тъй като всички потенциални цели са разположени в слабо населени райони, жертвите сред населението ще бъдат незначителни.
След въздушната офанзива ще последват тайни операции под прикритие, които имат за цел да провокират Нежната революция в Иран и края на управлението на Ахмадинеджад. У
споредно с това влиятелното американско издание като „Ню Йорк Таймс“ публикува статия, чийто автор, позовавайки се на мнението на бивши висши служители на департамента на САЩ и ООН, твърди, че има доказателства, че политическите и дипломатически методи не могат напълно да доведат до решаване на иранския ядрен въпрос.
