Много вода e изтекла от тогава, откакто като нашите прапрадеди и предци са усетили за пръв път вкуса на месото, така че е малко вероятно някой да може да се усъмни, че месната кулинария има богата и древна история в историята на човечеството като цяло …
А защо месо?
Така изглежда, че с месо започва всичко. Светът се върти около месото и то засища човека … Няма начин! В резултат на един дълъг спор, демагогия, изчислителна техника, изследвания и ползване на различни научни методи, историците единодушно се съгласиха, че нашите предци са били вегетарианци и са се хранели с месо, само по време на личните си психологически кризи.
Но с появата на Великия Ледников период, когато нормалната храна под формата на плодове, ядки, корени и зеленчуци става недостъпна за тях, за съжаление древните хора с неохота е трябвало да започнат да ядат месо, за да не потънат в забрава и да не се повтаря тъжната история на динозаврите. Но навикът е втора природа, както би казал Аристотел (който, между другото, е бил пламенен почитател на вегетарианството), и дори след ужасния студ древните хора продължават да ядат месо. Дали защото са си създали вече традиции, или заради банално невежество?
С появата на „масата“ на неандерталеца на говеждо печено и пържоли, се променя всъщност и начина на живот на праисторическия човек като цяло. Не само поради високата калоричност на месото, се трансформира и стомаха на древните, така и в скромния им начин на живот се налага необходимост да имат „месо“ винаги под ръка. От тогава се появяват пилета, патици, крави, свине и други.
Но нашият човек, който по това време вече става голям гастроном по отношение на гореспоменатите месни продукти, изведнъж осъзнава, че е настъпил моментът на висшата неандерталска кухня, както и задвижван от жажда за красота, забучвайки на шиш малко говеждо, замислено седи у дома си, без да знае, че по този начин открива ерата на месо …
Култът към плътта
Даоистът никога не яде месо. Стриктно вето върху месото налагал и Буда на своите ученици, да не говорим за гореспоменатите Аристотел и неговите приятели естети философи. Но свещениците от всички народи, принасяйки месото като жертва на боговете, и самите те са яли. И как става приготвянето на месо във Франция! Как са го приготвяли в Англия, Испания и други европейски страни, спечелили слава в миналото на най-големите кулинарни люлки! Средновековие, Възраждане, Нова ера ..
В продължение на много векове гвоздеят на всяко соаре е било месото. Меса на шишове по скандинавските шумни вечеринки въртели викингите. Лукулови пирове и известни телешки деликатеси. Смешни розови прасенца с ябълка в устата от Луи XIV. Месната мода се разхожда по света с огромни „стъпики“. В онези времена, всеки уважаващ себе си човек се опитва да впечатли претенциозните си гости с месни блюда, приготвени с вкус и въображение.
Минават години, векове, инквизицията лови вещици, разширяванет се границите на държавите, шумолят поли, корсети, налива се вино и месото продължава да бъде царя на масата на господаря и плебея.
Но вече е XXI век. Не може да се каже, че месото се е превърнало в нещо невъзможно и немислимо. На този етап от развитието на човешката култура, ние сме обречени на неизбежно връщане към основите. Историята се повтаря, и това вероятно е същността на нашето съществуване.
Да, ние сме далеч от древните племена и техният канибализъм, а рафтовете на супермаркетите в модерните градове, просто са натъпкани с всички видове храни. С малко желание и добра възможност всеки от нас може да опита нещо много екзотични и страшно като филе от змия по пекински и щраусови крила панирани с перата. И дори най-невежите в областта на кулинарните изкуства ще ви кажат без да мислят, най-малко 20 ястия от месо. Но както и да е, месото от заклани животни, вече не е култ, а само един важен хранителен елемнт необходим за пълноценното съществуване на съвременния homo sapiens.
С новия развой на историята човекът протегна ръка към миналото. В очите на новия човек гори невидим пламък, който може да е едно микроскопично отражение на древните огнища, които са горели в домовете през ледниковия период на нашите прапра … дядовци. Може би това е причината ние толкова страстно да се нахвърляме към ултрамодерното ястие от сурово месо – карпачо, което вече не готви само един мързелив готвач.
И нека нашите любими звезди говорят по телевизията за ползата от яденето на растителна храна, а отнякъде над тях тихо повтаря гласът на един старец- Аристотел …