Международните финансови институции отдавна се дразнят от факта, че в България огромният брой хора живеят в собствени жилища. От години се опитват да приложат либералния модел, при който повечето хора живеят под наем. Голямата цел е да се намали личната частна собственост. Човекът без собственост е по-лесно контролируем. Така се ограничава личната свобода. Собствеността трябва да се концентрира в ръцете на много по-малко хора. Посредством малкия брой собственици много по-лесно се контролира цялото общество – чрез закони и регулации.
Опасността е санирането да не стане стъпка в тази посока. По същество то е принуда да се създаде единен юридически субект, който да комуникира с общината. Докато не свърши санирането, цялата група се оказва задължена. Идеята е сходна с тази за „Топлофикация“ отпреди години – една сметка, пък вие вътре си се разбирайте. Много подъл план!
Процесът на саниране може да приключи и след 10 години. Може ли да се продава или дарява жилището, докато съм в общото юридическо лице? Кой ще се съгласи да купи или приеме дарение под условие? Как се ипотекира такова жилище? Има много юридически въпроси.
Да не се окажат изведнъж българите задлъжнели? Приказката е банална, но е факт: безплатни обеди няма!
Автор: Базил Бенеш
