Фидел Кастро се прощава с Уго Чавес

    В обкръжението на Чавес има сериозни търкания. Диосдадо Кабело се стреми да забави встъпването на Чавес в президентската длъжност. Изглежда, че той иска да му даде време да се възстанови. Но хората около Чавес казват, че иска да му даде време за да  умре. В крайна сметка без Чавес се манипулира по-лесно, отколкото с него.

    В притихналата Хавана  Фидел Кастро  знае по-добре от всеки друг как са нещата със здравето на Уго Чавес . На 15 декември публикува кратка бележка, структурата на която прилича на типичен некролог. Той казва сбогом на своя ученик и дава сигнал на неговите последователи. Ето как Comandante завършва писмото си: „Аз съм сигурен, че сте с него, и без значение колко болезнена ще е загубата му, вие ще бъдете в състояние да продължите неговото дело“….

    Това е основната част от комюникето. Всичко останало е за  протокола. Малко след публикуването на тази бележка се  появи съобщение, в което се посочва, че венецуелския президент е с белодробна недостатъчност, която лекарите са в състояние да смекчат. По-рано, по време на операцията, те са успели да предотвратят опасно кървене, заради което Чавес е бил на прага на смъртта.

    Каквото и да се е случило, Чавес, освен ако не се стане някакво чудо, ще се сблъсква с чести и все по-тежки проблеми, свързани с общата слабост на организма му, като всеки болен от рак в последните стадии на болестта. Химиотерапията понякога лекува, понякога – само ускорява болестта.

    Така че прав ли е Фидел и ще успеят ли последователи те на Чавес да продължат делото на лидера на Боливарската революция? И в какво, наистина, се състои делото на Чавес?

    През четиринадесет години, този бивш военен построи най-корумпираната страна в Латинска Америка. Според класацията на „Трансперънси интернешънъл“, Венецуела е 166-та от 176 страни на  планетата.

    Каракас, където на всеки 100 000 жители се падат по 130 убийства, е вторият най-опасен град в света (в Чикаго,  месомелачкачката на САЩ, тази цифра е само  19).

    Годишната инфлация във Венецуела достига 29%, най-високият процент в Латинска Америка и един от най-големите в света.

    Ако преди тази страна е приемала имигранти, сега се превърна в брутална машина, гонеща образованите и предприемчиви венецуелци. Според някои оценки, зад граница са заминали около 500 хиляди души, а  200 000 са се установили в САЩ. Те тръгват с познанията си, и ако се получи, със своите капитали в по-перспективни държави.

    Въпреки че е най-зле управляваната страна в Латинска Америка, където  Чавес затвори 107 хиляди предприятия (от общия брой – 600 000), приблизително 55% от венецуелците гласуваха за този тъжен и мрачен живот на 7 октомври на изборите.

    Защо?  Защото правителството насочва значителна част от доходите си за така наречените „социални разходи“. Около тридесет „мисии“ са ангажирани в обучение, субсидиране на потребителски продукти, лечение на пациенти и независимо, че разпределението на финансовата помощ е неефективно, но   е достатъчно, за да се купуват гласове и да се създаде широка мрежа от политически клиенти и доволни стомаси.

    Ще се придържа ли назначеният за наследник на Чавес Николас Мадуро  към този корумпиран и безполезен  модел, безумни лозунги, класова борба, яростен  антиамериканизъм, нарастваща  намеса на държавата във всички области на живота? Дали той ще продължи да унищожава производствената база и ще развива безкрайни форми на социално подпомагане, което води само към зависимост и гражданска безотговорност?

    Именно тази революционна суматоха иска да запази Фидел Кастро с тези $ 10 млрд. годишно,  получавани  от   правителството на Куба от Венецуела,  за различни   разходи, включително ежедневно доставяните 115 хиляди барела петрол. Тези данни бяха публикувани от Института за кубински изследвания, намиращ се в Маями.

    В интерес на истината е трудно да си представим, че наследникът на Чавес  ще последва пътя, очертан от Боливарския каудильо.  Публичният дълг нарасна от 35% от БВП през 1998 г.,  до 71% през 2012 г. Спадът в цените на петрола ще доведе до ужасна катастрофа.

    Очевидно е, че още по време на церемонията по сбогуването с  каудильo ще започне сериозна борба за власт между неговите възможни наследници. Няма консенсус за това кой трябва да поеме юздите в ръцете си, и какво е наследството на Чавес. Единственото нещо, което знаят всички  е фактът, че страната е на много хлъзгав път.

    http://www.analitica.com/va/politica/opinion/6047725.asp

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *