Нашият живот все повече се превръща в алгоритъм, а нашият мозък – в обикновена операционна система. И всичко това заради новите технологии и интернет. До какво ще доведе тази промяна?
Замисляли ли сте се за това, как успявате да се справяте с безкрайния поток от данни, които изпълват живота ни? Малките интернет елфи постоянно работят за създаване на всичко, което просто може да ни потрябва – от малки алгоритми, които автоматично да изпълняват прости задачи, до сложни приложения, които работят във фонов режим, като поемат грижите за всички непосредствени проблеми в живота ни.
И всичко това е възможно само благодарение на живота ни – това е един алгоритъм, а нашият мозък – една операционна система.
Един от тези цифрови алгоритми, който привлича най-много внимание, е алгоритъмът «IF»: «Ако това условие е изпълнено, направи това“. Тези алгоритми са прости рецепти, които могат да бъдат създадени и дори разпространи в интернет. Точно както вие споделяте вашите кулинарни рецепти, така сега можете да обменяте компютърни алгоритми с хора от всички краища на света. Може би някой ден тези прости алгоритми ще станат особено мощни, в действителност „втори мозък за съхраняване, споделяне и организиране на информация“ в живота ви.
Ние навлизаме в информационната епоха на цивилизацията, когато алгоритмите управляват света. Алгоритми определят какви резултати от търсенето ще виждате в Google, какви съобщения ще ви се появяват във Facebook. Алгоритмите дори даже правят възможно създаването на изкуствен интелект. След като вече сте в състояние да преведете елементи от живота си в последователността от 0 и 1, ще можете да използвате нови инструменти, които ще включват инструкции за извършване на прости ежедневни задачи. Поотделно всяка от тези стъпки може да отнеме няколко минути от натоварения ви дигитален живот. Сега те ще могат да се извършват незабавно.
В по-широка перспектива интернет се движи от една проста консервация на съдържанието към изпълнение на операции по съдържание с помощта на изкуствен интелект.
Накратко – сега ние правим преход от надзор към алгоритмични инструменти. Ние всъщност създаваме втори мозък чрез усвояване на основни умения за програмиране.
Цяла група от сайтове – Screenr, Google Reader, Diigo, delicious, Instapaper, Evernote, Pinterest, Social Cast – се превръщат в част от огромен втори мозък, който е в състояние да установи връзка между съдържанието, което ние създаваме онлайн чрез различни уеб услуги.
В този процес, човешкият мозък се превръща в нещо като операционна система, отколкото в компютър. Вземете за пример начина, по който сегашното поколение вижда интернет – като един вид външна памет:
„Ние не трябва да помним незначителни детайли: дати, суми, формули, прякори, точни определения. Достатъчно е да имаме обща представа, която е необходима за да се обработва информацията и да я свързва с други факти. Винаги след като се нуждаем от информация – можем да я намерим за секунди.
Също така, ние не трябва да сме експерти във всичко, защото ние знаем къде да се намерят хора, които се специализират в това, което ние не знам, и на които можем да се доверим. „
Сега много се говори за това, че се случва размиване на границите между нашия онлайн и офлайн живот. С развитието на ново поколение инструменти, алгоритми, и устройства, ние може да достигнем до нова точка в създаването на изкуствен интелект. Ние сме свикнали да говорим в за това , че „лявата ръка не знае какво прави дясната“. Скоро може да се наложи нова метафора: „вторият мозък не знае какво прави първия.“
