Една от най-забележителните черти на съвременната политическа мисъл е, че само малка част от хората в лявото крило на политиката, разбират какво е социализъм и какво комунизъм.
Ако попитате стотина студенти, които имат симпатии към комунизма и враждебност към капитализма, дали те подкрепят една система, където властта изсъхва в корен, където няма държава, и където няма данъци, вероятно много малко от тях ще кажат, че те са За тази система . Но точно това е марксисткият комунизъм, който, според тях, е по-добър от капитализма.
Комунизмът работи. Знам това от личен опит. Когато бях главата на семейството го ръководех по правилата на комунистическата система. Всеки един от нас произвеждаше стоки и услуги – според нашите възможности. И всеки от нас получаваше такива според потребностите си. Ходех на работа и носех по-голямата част от парите. Децата не работеха, но всеки ден бяха добре нахранени. Съпругата ми работеше, и с нея споделяхме отговорността за домакинството (аз основно правех това, което е извън дома, а тя се занимаваше с къщата).
Аз никога не се оплаквах, когато ми е трудно. Тя никога не ме помоли да си зашия копчета на ризата. И не мислехме да се оплакваме.
Нямаше равенство. Да, ние и не мислехме за равенство. Опитвахме се да се грижим един за друг, и системата работеше.
Защо не се прилагат тези правила в обществото като цяло?
Уви, в голямото общество липсва динамичност, която съществува в семействата. Може би то трябва да я има и да я прилага, но реалността не се подчинява на модалните глаголи.
Признавайки това, първите комунисти в Русия въвеждат така наречената „преходна система“. Социализмът е създаден като временен мост, за да може по него да се преведе обществото от старата феодална система до идеалното комунистическо бъдеще.
Но социализмът доведе до обратния резултат. Вместо намаляване на държавната власт, той създава всевластна (и все по-влиятелна) централизирана държава, една тоталитарна система, в която всеки заподозрян в несъгласие е хвърлян в трудов лагер, откъдето обикновено няма връщане назад.
Такава държава никога няма, ама никога няма да даде властта на хората. Ако сте усетили вкуса на грубата тотална власт, вие никога няма да се откажете от нея. Тя ви изяжда напълно.
В Западна Европа е осъществен доста по мек вид социализъм, с една-единствена цел: да се предотвратят кървавите зверства на социализма при Сталин и Хитлер.
Този благодатна форма на социализъм съществува в Европа в продължение на почти 70 години. Тя е толкова вкоренена, че за повечето европейци, дори мисълта за самодостатъчност и опора на тяхната собствена сила, е нещо нелепо и дори страшно.
Например, в Гърция, която похарчи всичко до последната драхма, събрано под формата на данъци или заети с пълното разбиране, че това е дълг, който няма да се връща, хората искат от държавата все повече нови придобивки и привилегии. За тях няма значение въпроса откъде да се взимат парите за тях. Нека правителството заема повече, нека машината за пари работи, нека прави нещо. Но нека не намалява по никакъв начин моите облаги. Напротив, ние трябва да се бунтуваме, принуждавайки правителството да увеличава облагите ни.
Примера им започват да следват и други европейски страни. Техните граждани оказват непрекъснато натиск върху своите правителства за все повече и повече благини, а в същото време – постоянно искат да намаляват собствената си отговорност и задължения.
В семейството ми има проблеми? Да се обадим на правителството, то да ги реши. Трябва ми операция? Отново ще викнем правителството (ето причината все повече и повече хора в Европа, отколкото в САЩ, да умират при такова състояние на здравето, при което биха могли да оцелеят.)
Социализмът – това не е мост към комунизма. Той никъде няма да ни заведе. Напротив, това е задънена улица, или дори по-лошо – път, водещ към бездната.
Ако хората в САЩ не се събудят до деня на изборите, никой няма да спаси Европа от тази каша, която самата тя си е забъркала – защото САЩ ще бъдат застигнати от същата съдба.
http://www.americanthinker.com/blog/2012/10/why_communism_works_and_socialism_does_not.html