С помощта на устройството Холометър експерти от Центъра за астрофизични изследвания в лабораторията на Ферми се надяват да докажат или опровергаят безумното предположение, че триизмерната Вселена в такава форма, каквато я познаваме, не съществува. Според тях, нашата Вселена е само един вид холограма.
Теорията, че Вселената е холограма, се появява въз основа на предположението, че пространството и времето във Вселената не са непрекъснати.
Те вероятно се състоят от отделни части, точки – като пиксели, поради което е невъзможно да се увеличи „мащабът на увеличение“ на Вселената безкрайно, чрез проникване все по-дълбоко и по-дълбоко в същността на нещата.
При достигане на някаква стойност на мащаба, Вселената се оказва нещо като цифров образ с много лошо качество.
Тази теория, доскоро се приемаше като несериозна. Само че последните проучвания на черни дупки убедиха повече учени, че в „холографската теория“ има нещо.
Всъщност нещата опират до това, че откритото от астрономите постепенно изпарение на черните дупки, с течение на времето би довело до информационен парадокс – цялата съдържаща се информация за вътрешността на дупките в такъв случай ще изчезне. Това противоречи на принципа на съхраняването на информацията.
Но носителят на Нобелова награда по физика Джерард т’Хофт доказа, че цялата информация, съдържаща се в триизмерен обект, може да се съхранява в двуизмерни граници, останали след разрушаването му – по същия начин както снимката на триизмерен обект може да бъде съхранена на двуизмерна холограма.
За пръвп път тази „луда“ идея за вселенската илюзорност се ражда в главата на физика от Университета на Лондон Дейвид Бом, сътрудник на Алберт Айнщайн, в средата на ХХ век. Според неговата теория, целият свят е холограма.
Както във всяка произволна малка част от холограмата се съдържа целият триизмерен образ на обекта, така и всеки съществуващ обект „се вгражда“ във всяка от своите съставни части.
– От това следва, че не съществува обективна реалност – прави тогава зашеметяващото заключение професор Бом.
Но възможно ли да се „почувства“ тази илюзия от инструменти? Оказва се, да. В продължение на няколко години в Германия с гравитационния телескоп, построен в Хановер (Германия), GEO600, се правят изследвания за откриване на гравитационни вълни, вибрации на пространство-времето, които създават свръхмасивните космически обекти.
Нито една вълна през годините, обаче, не е била открита. Една от причините – странни шумове в диапазона от 300 до 1500 Hz, които дълго време улавя детекторът. Те много пречат на работата му.
Изследователите внимателно търсили източника на шума, докато с тях случайно се свързва директорът на Центъра за астрофизични изследвания в лабораторията Ферми Крейг Хоган.
Той заявил, че знае какво се случва. Според него, поради холографския принцип следва, че пространство-времето не е непрекъсната линия, а най-вероятно е съвкупност от микрозоните, зърна, вид квантово пространство-времето.
Вселената е илюзия?
– Прецизното оборудване на GEO600 днес е достатъчно за да се фиксират вакуумните флуктуации в пространството, самите тези зърна, от които, ако холографският принцип е верен, се състои вселената – обяснява проф. Хоган.
Според него GEO600 се натъкнал на фундаменталното ограничение на пространство-времето – „зърното“ като пикселите в снимките. И е възприл тази пречка като „шум“.
Показанията на детектора досега точно съответстват на изчисленията на учените, и изглежда, че научният свят е на прага на грандиозно откритие.
Първите данни, получени с новата система, постъпват от средата на тази година.
А будистите знаят за това отдавна
Психологът Джак Корнфийлд, говорейки за първата си среща с покойния учител по тибетски будизъм Калу Ринпоче, припомня, че между тях се е провел такъв разговор:
– Може ли да ми обясните с няколко изречения същността на будистките учения?
– Мога да го направя, но няма да ми вярвате, и за да разберете за какво говоря, ще имате нужда от много години.
– Както и да е, моля да обясните, защото аз искам да знам.
Отговорът на Ринпоче бил много кратък:
– Вие реално не съществувате.
