Българите са издръжливи. Десетилетия вече натискът върху можещите и работещите неумолимо нараства. Постоянно се Повишават цените на хляб, ток, вода, парно, бензин и лекарства. Заплатите с десетки проценти изостават от инфлацията (с изключение на малка клика висши чиновници), производителността расте, макар продажните медии да твърдят, че българинът работи твърде малко и икономиката ни е най-енергоемка. Да сте виждали цифри, които да подкрепят тези твърдения? !
Наскоро излязоха и данни, че БВП на България е най-нисък в Европа и по-голям имат такива страни като Сърбия, Македония, Албания и Румъния. Защо? Вероятно защото в страната от ЕС с най-ниски данъци никой не инвестира. Защото инвестиции се правят в страни с ясни правила, които никой не заобикаля.
Сега за натиска. Той е повсеместен. Хората по селата са оставени сами на себе си, орди от безчинстващи бандити крадат мизерната им реколта, пенсионерите са ограбвани по домовете си. Но те мълчат! Не , не мълчат. Но няма кой репортер от супермедия да иде и да ги попита. Защото ако попита – истината ще лъсне. А тя е потресаваща.
Бизнесът е натикан в ъгъла с хилядите нормативни поднормативни актове, които са подредени така, че винаги да има за какво да бъде глобен един собственик на фирма. И той си мълчи! Не , не мълчи, но няма и него кой да го пита.
Учители и лекари са нарицетелно за безхаберие. Зашлатите им са ниски, мотивацията нула. Хората измират въпреки хилядите здравни реформи. Пари за лечение няма. Има, но не бива да се дават за оздравяване, или , пази Боже , профилактика.
Чалгата е повсеместна. Доживяхме кошмара чалгарката Софи Маринова с безумно врещящ глас и още по-безумна „песен“ да представлява страната ни на авторитетен (някога) конкурс като Евровизия.
И още нещо. Натискът явно вече е прекален защото протестите срещу Закона за горите изкараха на улицата десетки хиляди. Формалният повод беше законът, но напрежението, което се трупа от няколко години , вече няма как да бъде занулено. Независимо от героичните усилия на гьобелсовата пропаганда на елитни медии. Които насаждат страх, ужас и примирение. Явно критичният праг вече е прескочен и все повече хора усещат, че няма какво да губят. Обикновените работяги започват да стоплят, че тях, за разлика от банките, няма кой да ги спаси. И скоро ще излязат пак на улиците.
Въпросът е, ще има ли Месия, който да се наеме да свърши нещо свестно или ще е ерзац? Мисля, че е време да се появи.
Иван Николов (C)
