Изгубената технология за превръщане на хората в камък

    Професор Джироламо Сегато от Флоренция , Италия, изобретил процеса на минерализация на човешки останки, но параноята и страхът от преследване от невежи съвременници унищожават неговите изследвания. Останали са малка част мрачни реликви като доказателство за съществуването на тази невероятна технология.

    Роден през 1792 г., Сегато рано проявява интерес към науката като цяло и към химията по-специално, което вдъхновява и определя целия му живот . Неговата специализация в процеса на вкаменяване започва след като посещава Египет на 26 години и е очарован от мумиите на тази древна страна .

    След завръщането си в Европа, Сегато започва да разработва нови методи за мумифициране . След тестване на метода на труповете на животни , ученият и изобретател скоро създава свой собствен уникален метод за запазване на човешки тъкани в мистериозен за времето процеса на минерализация, който превръща останките в подобие на мрамор.

    Реакцията на работата му е спорна. Докато някои са изненадани от специалната трансформация на трупове, други смятат работата му за свързана с неестествения египетския мистицизъм .

    След като някой прониква в лабораторията му рови в книжата му, Сегато започнал да се страхува от кражба на неговите работи , и , в крайна сметка , унищожава всичките му изследвания и бележки. Когато Сегато починал през 1836 г., той отнася тайната на неговия процес в гроба. Той е погребан в гробището на Флоренция с епитафия : “ Тук лежи Джироламо Сегато – този който ще е нетленен , ако тайната на неговото изкуство не умре с него“.

    Днес единствените останали доказателства от работата му са някои много мрачни реликви. Намират се в анатомичния музей на университета на Флоренция.

    ukpl9hrrjb6kjwfj3cak

    Съвременните изследователи са разработили алтернативни методи за минерализация на човешки останки , но дори и след няколко лабораторни тестове на проби от Сегато с различни методи , никой не е в състояние да обясни неговия процес .

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *