Миналата седмица депутатът в парламента от Консервативната партия и заместник на нейния лидер, Иън Дънкан Смит – Eстер Маквей заяви , че е правилно , когато половин милион британци в „трудни времена“ са принудени да търсят помощ от раздаващите храна за благотворителност .
Почти по същото време наследницата на милиарди и дъщеря на действителния собственик на „Формула 1“ Тамара Екълстоун, за една вечер похарчи 30 000 паунда за шампанско.
Богат тийнейджъри от Тексас наскоро се сдоби с пробация за това, че пиян уби четирима души, тъй като адвокатите му доказаха: момчето страда от „богатизъм“ и поради това не може да поеме пълната отговорност при шофиране.
Сега разбираме, че въпреки риториката за това, че ние сме един отбор, и всички сме в една и съща лодка, в действителност, във Великобритания и в чужбина има само две страни: екипът на супербогатите и … всички останали.
Богатите не са просто различни. Те са се превърнали в секта , която ни вербува за членове. Ние сме призовани да се самозаблуждаваме, като ни карат да вярваме, че ние залагаме на едни и същи неща, вярваме в едни и същи идеали. Те наричат този процес „амбиция“.
Участието ни в ритуалите по това време на годината, които отбелязват пика на манипулациите на сектата – да се купува, да се консумира, да се натрупва безмерно – помага да се погази нашата критика и възмущение от системната експлоатация . Ето защо ние можем да четем изявление, че колие на компанията Zara за 20 фунта, което херцогинята на Кеймбридж носи с дизайнерска рокля за няколко хиляди паунда, я прави абсолютно същата като нас.
Чуваме , че кралицата дава на охраната си орехи вместо кеш, и вярваме, че е ексцентричност , а не олицетворение на алчност и Дикенсовото описание на мизерията на духа , който е в основата на натрупването на богатство. Нископоклонничеството пред кралската кръв – това не е безобиден анахронизъм.
Този е добре разчетено преклонение пред тотеми , което само засилва много странната представа за това, че някои хора са богати само защото са по-заслужили , но иначе те са същите, каквито сме ние.
Този култ се основава на изпълнения с демонстрации на лукс и изобилие, чиято цел е да събуди огромно възхищение пред богатството. Богатите деца от уебсайта Rich Kids of Instagram, които ни показват какво могат да направят – „имащите повече пари , отколкото вие“ – супербогаташи, получават още по-голяма слава , ставайки герои на романи и риалити шоута.
Снимки с лукс и разкош в лъскавите списания , подаръци , разпръснати небрежно по витрини на Harrods и Selfridges , уебсайта Goop на актриса Гуинет Полтроу, серии като “ Downton Abbey “ – всичко това ни прави роби, мислейки само за именията и властта на аристократите.
Те ни помагат да забравяме, че богатите британски земевладелци , включително кралицата, получават милиони лири под формата на земеделски субсидии, а останалата част от нас живеят в скромни жилища, често без да ги притежават, носещи вкъщи орязани заплати и намаляващи пенсии.
Очаровани от съдебни драми с участието на хора, които могат да харчат за цветя годишен доход на малко семейство, ние не задаваме въпроси за това защо наследеното богатство дава още по-голям доход, а тежък физически труд носи малки заплати.
Както и напълно предсказуемите обвинения в „класова завист“, които кметът на лондон Борис Джонсън небрежно нарича „пищене, стонове, жалби и проповеди“.
Такъв вид порицания, които чуваме от устата на високоморални проповедници, са се превърнали в неразделна част от поклонението към култа към богатството. Ние трябва да повтаряме мантрата , че алчността на единиците носи благоденствие за всички нас.
Тези, които следват правилата и смирено благодарят на сребролюбците, собствениците на имения, противоречиво уверяват, че парите не купуват щастие , и че централното отопление е напълно възможно да се замени с електрически отоплителни одеяла.
На нас ни внушат идеята, че строгите икономии – това е модерно . Известни футболисти са хвалени за това, че те рядко влизат в магазини, където всичко струва една лира; милионери, които търгуват с луксозни имоти ни учат как да се справим със самоделни предмети в ежедневието, а известни готвачи демонстрират как можете да икономисвате продукти – разбира се, след като купите техните книги със съвети.
Култовото мислене води до факта, че безумно богати хора, които хвърлят трохи от трапезата си за благотворителност, както и организаторите на лъскави мероприятия за набиране на средства като гала концерта за бездомни Winter Whites на принца Уилям, провеждани в платения от данъкоплатците Kensington Palace, незабавно стават светци .
Бедните и не много богати хора, които са подложени на експлоатация и строги икономии, чиято „разточителност“ непрекъснато се следи, като се наказват съгрешилите, се превръщат в обект на покровителствено отношение, в благодарна маса, на фона на която може да се покаже сантименталната щедрост на богатите.
Култът към богатство излага идеята, че огромното икономическо неравенство е нещо естествено и справедливо, че победителят, който взима всичко, като всеки култов герой – той е просто по-умен и повече е залужил богатството си , дори ако му е по наследство и се е превърнало в добър тласък нагоре и напред.
Ние малко се объркваме, а не горим с праведен гняв, когато ни се казва , че богатите са преследвани – обект са на тормоз и плащане на данъци, и ги линчуват като искат от тях да им дават бонуси.
Демонизацията на бедните – това е обратната страна на култа към богатство. Или както казва един от моите приятели, заедно те ??образуват ин и ян на репресивното статукво. Дошло в време да се промени това – но не с риалити шоута, а чрез проверка на реалната ситуация.
