Разобличението на двете тайни правителствени програми за следене предизвика оживена дискусия за неприкосновеността на личния живот и националната сигурност. За да има ползотворна дискусия, първо трябва да разсеят няколко митове, казва експертът по защита на информацията Daniel J. Solouv на страниците на The Washington Post.
След като спецслужбите признаха за съществуването на програмата за събиране на данни за телефонни разговори, Барак Обама успокои американците като обясни, че те се интересуват само от броя и продължителността на разговорите, се казва в статията.
Дори метаданните в голяма степен може много да кажат, счита авторът. И ако информацията за отделни позвънявания няма да доведе до много вреди, пълната история на телефонните разговори може да бъде отличен източник на информация за собственика на номера. „Съберете милиони такива истории, и вие може да проследите социалните и професионални връзки на една цяла страна,“ – казва Solouv.
Администрацията на Обама и разузнавателните служби веднага започнаха да оправдават секретността на тези мероприятия: „Оповестяванети на специфичните методи на правителството за събиране на тези данни може да подскаже на нашите врагове, как да избегнат наблюдение,“ – казва директорът на Националното разузнаване Джеймс Клапър.
Да се пазят подробности за наблюдението в тайна може само тогава, когато става въпрос за шпиониране на дадено лице, допуска експертът.
Въпреки това обществеността трябва да бъде информирана в общи линии за масовите програми за наблюдение, за да могат да се правят изводи за това дали правителството спазва баланса между сигурността и защитата на неприкосновеността на личния живот.
Ако следенето е изцяло секретно, то въпросите за неговата легитимност няма да получат отговор, и правителството няма да носи никаква отговорност, обобщава Solouv.
Едно от най-честите погрешни схващания е убеждението, че тези, които няма какво да крият, няма и от какво да се притесняват. Въпреки това, липсата на защита на неприкосновеността на личния живот дава на властите прекомерна власт над хората, напомня авторът на публикацията.
„В едно свободно общество, човек, който не е направил нищо лошо, не е нужно да се извинява за всяко действие, което правителството може да счете за подозрително“ – сигурен е Solouv.
„Не можете да сте 100% в безопасност и при това на 100% да защитавате личните си данни и да не изпитвате дискомфорт“ – заяви Барак Обама наскоро. Само че според експерти, тези понятия не са взаимно изключващи се. Самият Обама преди четири години в своята встъпителна реч заяви, че „ние отхвърляме като погрешен избора между нашата сигурност и нашите идеали.“
Критиците на разузнавателните служби не ги призовават да се откажат изцяло от наблюденията, подчертава авторът, и са готови да пожертват част от тайната на личния си живот при подходящ контрол и ограничения.
Коментирайки резултатите от проучванията на общественото мнение, които показват, че значителна част от американците смятат разузнавателните методи за приемливи, Solouv определя като некоректна постановката на задаваните въпроси от социолозите: Почти навсякъде на тайната на личния живот се противопоставя предотвратяването на терористични атаки.
„Ние не трябва да избираме между защитата на неприкосновеността на личния живот и борбата срещу тероризма – не се уморява да повтаря експертът. Ние трябва да решим какъв вид надзор и отчетност са необходими в случаите, когато правителството следи своите граждани.“
Източник: The Washington Post