Русия прави смели ходове на шахматната дъска на Близкия изток. Но играта  става все по- опасна. Ответните маневри на другите играчи може да пренесат цялата игра на друга дъска – глобалната.

Според неотдавнашно изявление на Башар Асад,   Сирия е получила първата партида от руските ракети С-300 (бел.ред.: Днес  се оспорва ракетите да са получени) . Останалата част от „стоката“, казва той, ще бъде  доставена в близко бъдеще. Това е най-мощната съвременна система за противовъздушна отбрана, която може напълно да погребе създаването над  сирийска територия на  „зона, забранена за полети“, както беше над Либия.

Между другото, именно тъжната съдба на Либия (в която Русия изигра не много важна роля) стана повод Москва да предприеме решителни действия в „сирийската партия.“ Руското министерство на външните работи в тази светлина коментира новия си ход: както  посочва заместник-министър Сергей Рябков, ракетите ще бъдат сдържащ фактор за пряка намеса в сирийския конфликт на външни сили.

Въпреки това  доставките на С-300 за  Дамаск не може да се считат за проактивни действия на руската страна. Това е по-скоро реакция, отговор  на предишните стъпки на западните играчи – а именно – неотдавнашното решение на ЕС да вдигне ембаргото върху продажбата на оръжия за сирийската опозиция (макар че въпросът за фактически доставки ще се забави до август).

Впрочем, нашият ракетен отговор е много по-убедителен,  отколкото предизвикалото го европейско решение в  традиционния дух на ЕС „нито да, нито не“. Русия определено  взе  инициативата в Близкия изток. Поне за известно време.

Но ракетите за Сирия – това не е всичко –  в същото време Русия откри в съседна Йордания съвместно предприятие … за производството на противотанковите гранатомети РПГ-32. Това, разбира се, е по-малко грандиозен, но все пак важен ход: Moсква  по този начин увеличава защитните сили на друг съюзник в региона.

И в допълнение, повишава  военния си износ, който, между другото  за пет месеца на тази година вече достигна 6.50 милиарда щатски долара, което е  нов рекорд за годината. На ред е Ирак:  започна реализация на  военни договори на стойност 4.20 милиарда щатски долара.

Купувачите  буквално се редят на опашка: както съобщи директорът на Ростехнологии Сергей  Чемезов, който е присъствал на откриването на завода за производство на гранатомети в Йордания, точно там той е бил помолен от представител на новите либийски власти да доставя оръжие. Каквото и да се казва,  такова раздвижване е изгодно от икономическа гледна точка, но от политическа е тревожно. Близкият изток и Северна Африка активно се въоръжават. Въпросът е – срещу кого?

Разбира се, Сирия вече може да се счита застрахована от външна военна интервенция, а  Йордания – укрепена спрямо своите врагове и нашите опоненти в региона. Но проблемът е, че същите тези опоненти няма да наблюдават  безучастно укрепването на руските позиции в региона, който отдавна се счита за „център на света.“

Западът едва ли ще се примири с невъзможността да нанесе удар по Асад от въздуха, а  Израел – с появата до  неговите граници на руските ракети. Това е напълно разбираемо: в края на краищата, С-300 не само могат да предотвратят въздушна  блокада на Сирия, но и да стигнат в Израел.

И Тел Авив не закъсня. Още преди новината за пристигането в Сирия на тези C-300, израелският министър на отбраната Моше Яалон каза, че ако ракетите бъдат доставени, то Израел вече е взел решение какво да прави  с тях … Тогава вестник „Аарец“ цитира думите на участника в закрит брифинг на израелския съвет за национална сигурност Яков Амидрор:

„От това, което каза Амидрор, ние разбрахме, че израелското правителство намира за невъзможно да се спре прехвърлянето на ракетите, така че ще предприеме действия срещу тях след трансфера, но преди да бъдат разгърнати.“ Това означава, че съвсем скоро Израел може да нанесе удар на Сирия. С оглед на неотдавнашните прецеденти,  да се отрича такова развитие, не е възможно.

В същото време, Израел ще има пълната подкрепа на Съединените щати и частично – на Европа. Вашингтон от своя страна нарече грешка предоставянето на руски ракети за Асад. A съседна Турция е напълно възможно да се включи в конфликта. Разбира се, на страната на Израел. Да, те имат свои собствени сметки за разчистване, но в този случай, Анкара със сигурност ще предпочете да си разчисти сметките с Дамаск.

А каква помощ може да очаква Сирия в развитието на военния сценарий? Ракетите  вече са  собственост на Дамаск, така че въздействието върху тях няма да означава автоматично обявяване на война от Израел на  Русия.

Москва, разбира се, ще изрази остър протест в Тел Авив, но нови ефективни ходове на дъската в  Близкия изток  тя вече няма. Дори поредното  изпращане на военни кораби до бреговете на Сирия в тази ситуация няма да реши проблема, а само ще влоши ситуацията. Първо, този ход е правен и преди, така че противниците са готови за това.

И второ, в момента това може да се отчете като абсолютно недопустима намеса на трета сила в регионалната конфронтация. С всичките  последствия, чак до конфронтация на флотите на Русия, Израел и Европа (и дори САЩ) в източната част на Средиземно море. Москва едва ли е готова  за такъв сблъсък и едва ли го иска. Но нищо друго не може да направи.

Зад Сирия, разбира се, ще застане „Хизбула“. В действителност, това вече е направено: Сирийската опозиция обвини ливанската въоръжена групировка, че нейните бойци „нахлуват в Сирия.“ А  ръководителят на френското министерство на външните работи Лоран Фабиус каза, че на страната на Асад воюват четири хиляди бойци на Хизбула.

Те, разбира се, добре  действат  в градските сражения с опозицията, но срещу израелските ВВС и ВМС на САЩ, едва ли могат да направят нещо.

Като цяло позициите на противниците на Асад в света са много по-силни,  от тези на неговите поддръжници. Това се доказва по-специално и от факта, че на 29 май,  Съветът на ООН по правата на човека прие резолюция, подкрепена от такива известни „приятели на Сирия“ като Катар, Турция и САЩ.

В резолюцията се осъжда  Дамаск за това, че е  привлякъл на своя страна екстремистите от „Хизбула“, докато за действията на опозицията, нарушаващи човешките права, в документът не се казва нито дума.

Дамаск има още един  верен съюзник – Иран. Той разполага с мощна и доста модерна армия, и има значително влияние в региона. Според Фабиус, иранците вече активно са ангажирани с  инженерно-техническа подкрепа за армията на Асад.

Но ако от Техеран бъдат взети по-решителни мерки, последствията могат да бъдат просто непредсказуеми. В края на краищата, на действията на Иран ще отговори не само Израел, но и САЩ.

И тогава за съвместните усилия на Москва и Вашингтон за свикване на международна конференция за Сирия трябва да се забрави: ще има спешна необходимост да се гаси огъня на разрастващата се военно-политическа криза от световно значение. Освен това, Русия и Съединените щати имат всички шансове да бъдат въвлечени в него от различни страни.

http://www.utro.ru/articles/2013/05/31/1122300.shtml