Британският актьор Джейсън Стейтъм e наричан от журналистите с лека ръка  „винаги сериозният човек.“ Той  най-добре  кара кола, най-точно стреля, зрелищно се бие и винаги знае къде да бъде в точното време. Това се случва във всички филмови роли на актьора. Но в живота  Джейсън се усмихва през цялото време, често се шегува и се смее много. Скоро на екран излиза новия му филм – криминалният трилър „Паркър“. За новия си герой и за това кой помогна на Джейсън да се превърне в това, което е,  актьорът разказва пред „Echo“.

– В „Паркър“ играете крадец, но благороден крадец. Вашите герои винаги е трудно да се определят недвусмислено добри или лоши. Как вие се отнасяте към тях?

– Отнасям се към тях като към моите герои. Те имат принципи, цели, увереност в себе си. Вземете същия този Паркър. Той е крадец, който е принуден да се превърне в убиец, за да отмъсти на враговете. Той първо мисли, а след това действа. Той не ограбва тези, от които няма какво да се вземе, и не вреди просто така. Паркър взима само това, което  смята, че е негово.

Зрителят, както и преди, и сега наивно ще си мисли, че аз – това е и Паркър. Но на екрана съм един, а  у дома –  съвсем различен. Нали не мислите, че Стейтъм винаги се шляе по улиците, постоянно разбива нещо и после небрежно убива хора?

– Разбира се, че не! За разлика от винаги мрачните си и целенасочени герои, вие, Джейсън, често се усмихвате и дори се смеете. Искали ли сте някога да  изиграете някакъв добродушен човек, безнадежден романтик?

– Имах такава роля. Нима главният герой на филма „Транспортер“ не е  романтик?  Той  през цялото време е зад волана, през цялото време на пътя. Един вид джентълмен на пътя.

Аз не съм актьор и не съм завършил драматична школа, където биха ме научили как да изградя  характера на героя. Затова аз се ръководи от инстинкта си. Започвам с това, че се опитвам да разбера чувствам ли аз, познавам ли този човек, има ли нещо в него, което ми е близко.

А за ролята – това е  въпрос към а продуценти и режисьори. Нямам нищо против да се снимам в романтична комедия или мелодрама. Защо не? Но това не е моя мечта, обичам да правя това, което правя сега: Аз се снимам в екшън филми и при това много успешно.

– Вие активно се занимавате със спорт. Нищо чудно, че героите ви са винаги в отлична форма. Как влязохте в бойните изкуства?

– Нашето семейство бе потопено в спорта. Бокс, борба, бойни изкуства – баща ми всели любовта към  всичко това в мен и брат ми. Брат ми, между другото, тогава често ме използваше мене малкия  като „круша“. А сега сериозно –  във времето, когато започнах да работя в киното  бях много вдъхновен от примера на Джеки Чан и Брус Лий, и Силвестър Сталоун. Всички те са  професионалисти, спортисти, културисти. С тях исках да се  сравнявам, на тях исках да подражавам. Като някога в детството, оттогава харесвам и джу джицу …

– Джу джицу, изглежда, тренирате заедно с режисьора Гай Ричи, с който направихте няколко филма, като Револверът?

– Ние започнахме да овладяваме ръкопашния бой   едва преди няколко години. И знаете ли къде? В обикновен гараж. Аз никога не разполагам с достатъчно време за обучение. А Гай се раздава напълно. С джу джицу се ангажира през цялото време. На тренировки  отива като на работа.

– В „Паркър“ си партнирате с Дженифър Лопес. Това беше ли приятно сътрудничество?

– Да се снимам с Дженифър за мен бе голямо удоволствие. Аз не само съм актьор, но също така и мъж. Репутация и клюки – оттам е мнението, че е капризна и трудно общува. Дженифър е невероятна. Сладка, мила, приятна в живота, и с нея много лесно се работи. Ако някой говори за нея нещо лошо –  не го вярвайте – тя е прекрасна. В допълнение, Лопес отлично се справи с ролята.

– В едно от интервютата някак неуверено казахте, че искате да изиграете Джеймс Бонд. – Не се ли страхувате, че няма да се справите с ролята?

-Аз  мога да играя Джеймс Бонд. Това е лесно! За мен тази роля ще бъде като разходка в парка. Ролята на агента предполага много добро физическо състояние, така че за мен това ще бъде лесно.

Друг е въпросът: Бих ли искал да играя Джеймс Бонд? В крайна сметка с този герой са свързани толкова много различни стереотипи, че вероятно не трябва да създават нови, а да се влезе в старата му кожа. Това наистина не ми харесва. Така че трябва да  се мисли …