Политици предлагат законодателни промени, които да задължат интернет сайтовете да разкриват своите собственици. Глобалната мрежа се превръща в едно от основните места, където хората черпят информация и обичат да научават новините. Механизмите за споделяне, свободно изразяване на мнение, без цензура и светкавичното пускане и разпространение на новина, превръща интернет и социалните мрежи във все по-важен инструмент в арсенала на политическите сили, за да въздействат на обществото.
Анонимността и прекомерната свобода обаче може да бъде нож с две остриета за политиците. „Новите дигитални медии са мощно, но неконтролируемо оръжие“, заяви Антон Кутев, представител от БСП по време на дискусията „Дигиталният дневен ред и новите медии: Ролята на партиите и гражданското общество“, организирана от IAB България.
Освен Кутев, на нея присъстваха и евродепутатът Ивайло Калфин, Доброслав Димитров – представител на ГЕРБ, Прошко Прошков и Антони Тренчев от „Движение на България на гражданите“ и Христо Панчугов от национален съюз „Единство“. Според Кутев комуникацията между хората и политиците в глобалната мрежа става повърхностна. Причината е, че за да привлече внимание политикът трябва да говори много кратко, понякога дори в 140 символа. Което кара политиците да обясняват нещата просто.
„Истинските неща са сложни и изискват повече от 3 думи, за да се опишат“, допълни Кутев. Незабавното предаване на информацията е отличителната черта на интернет медиите, която може да изиграе и лоша шега на публичните лица.
Контрол над сайтовете
В духа на повишаването на отговорността на хората, които публикуват съдържание онлайн, политиците в дискусията се обединиха, че трябва да се наложи някакъв контрол.
„Законовата регулация не трябва да обхваща обикновените потребители, а да засегне институциите – да се знае кой е собственикът на даден сайт и каква отговорност носи той“, заяви Кутев. Подобно решение беше подкрепено и от Доброслав Димитров от ГЕРБ. Той обаче допълни, че трябва да се пипа внимателно, като не трябва да се налага пълен контрол.
Този факт обаче поражда някои последствия – като например, че е трудно или не може да се провери до колко новината е достоверна и реална, коментира Доброслав Димитров от управляващата партия. Именно отсяването на правдободобната новина в непрекъснатия поток от информация изменя политическата среда и то към по-лошо, смята Кутев. „Трябва да сме по-отговорни, и като потребители, и като източници на информация“, призова Димитров по време на дискусията.
Прошко Прошков от „Движението Граждани на България“ свърза липсата на прозрачност в онлайн сайтовете с подобната ситуация в традиционните медии. Причината е, че повечето потребители четат интернет страниците на вестници и телевизии, когато търсят новини. Липсата плурализъм в българското медийно пространство подкопава доверието на потребителите, допълни той.
Според Кутев, трябва да се изготви закон, в който да се регламентира кога един човек става медия онлайн (тоест има голяма посещаемост и влияние) и той да носи определена отговорност, за това, което публикува. Той допълни, че традиционните такива, са много по-отговорни и се подсигуряват, като за дадена информация цитират интернет източник. По този начин сайтовете се използват като „медийни перални“ за съдържание, описа Кутев.
Колко получават „платените“ коментатори
Възможността да се коментира дадена новина и това да се прави на пръв поглед анонимно, дава предпоставка да се появят т.нар. платени коментатори – хора, които по определена чувствителна тема защитават или атакуват дадена политическа линия. На въпроса редно ли е да се използват подобни похвати и платени участници във форумите, някои от политиците се оказаха изненадващо прями.
Антон Кутев от БСП обяви, че подобни похвати са нормална практика, но с уговорката, че не винаги става въпрос за пари. Важно е да се разбере каква е мотивацията за участие – дали е финансова или идейна.
„Категорично ние правим това да насърчаваме нашите симпатизанти да пишат по форумите. Ние го правим и всичко го правят. При нас 40-50 човека работят активно в интернет форумите, но не им плащаме, защото не може да си го позволим“, коментира Кутев.
Именно мотивацията, която кара коментиращите по форумите да защитат дадена позиция, беше в основата на фокуса и сред останалите представители на политическите партии. Христо Панчугов от национален съюз „Единство“ заяви, че не трябва да се откаже възможността на даден потребител да коментира дадена тема, само защото се предполага, че е платен.
Прошко Прошков пък заяви, че е притеснителна опцията да се проверяват всички участници във форумите от държавата. Според него трябва да има законодателни мерки, които да защитят потребителите, за да няма политически репресии. Представителят на ГЕРБ Доброслав Димитров пък сравни платените коментатори в интернет с платените съобщения в традиционните медии. Според него трябва да се повиши отговорността на потребителите и сайтовете.
„Както по телевизията има репортажи с надпис „платен материал“, така да бъде и по форумите“, заяви Димитров.
При коментиращите може пък да се сложи надпис кой на коя партия е симпатизант и така по-лесно да се ориентират хората. Димитров допълни, че анонимността в интернет е сравнително илюзорна и ако се поровиш можеш да разбереш зад даден профил какъв човек седи, като му се проследи IP-то, какъв браузър използва.
„Важно е цялостното качество на дискусията онлайн. Всеки, който пише по форумите е идейно мотивиран по някакъв начин да прави това“, коментира Антони Тренчев. „Това, което е притеснително, е като му се дават нареждания какво да пише“, допълни той, като има предвид опасенията за платени публикации във форумите на dnevnik.bg.
Оригинално заглавие на Капитал:
