В неговият живот има всичко: слава и падение, богатство и разруха. Мики Рурк в момента е един от най-успешните актьори в Холивуд.
– Имаше време, когато си купувахте позлатени автомобили, нощни клубове и правехте всичко, което искате. Сега се успокоихте ли се ?
– Научих се да живеят според правилата, които налага живота. Преди това много необмислено се отнасях към всичко, мислех си, че винаги ще има всичко, което желая, без значение как се държа. Но разбрах, че греша, когато се лиших от всичко.
– Това ли е причината за решението ви да напуснете киното и съвсем неочаквано да се прехвърлите в бокса?
– Само за вас е неочаквано, а аз отново направих това, което исках. От детството си мечтаех за това как ще изляза на ринга, ще нокаутирам някой здрав тип, съдията вдига ръката ми и залата реве във възторг. Това е такъв адреналин, такъв невероятен ефект! Но не всичко се оказа толкова розово.
Да, някой го ступвах, но често ме биеха и мен. И треньорът ми каза веднъж, че като актьор аз съм по-добре, отколкото боксьор. Това много ме засегна. Сега мисля, че ако не се бях отказал навреме от бокса, не е ясно къде бих могъл да се намирам сега.
– Но най-важното е, че нямаше сериозни наранявания.
– Зависи. Носът ми го слепваха отново с части от ухото ми. Не е фатално, разбира се, но достатъчно неприятно.
– Вие дълго време не признавахте Холивуд и , меко казано, бяхте главният кинобунтовник. Как успяхте да се опитомите?
– Когато имате цел, нужда, желание – искате да получите това, което мислите. Аз мислех, че винаги ще имам всичко, че съм изключително талантлив и талантът ми е толкова голям, че може да пренебрегвам правилата на филмовия бизнес.
Но животът бързо ми обясни, че много греша. Сега съм по-скоро смирен, нещо сам за себе си преосмислих, и започнах да намирам предимства в средата, в която мога да живея и да работя. За да съм доволен не само аз, но и хората около мен. Но понякога много се страхувам се, че всичко, което е „заключено“ в мен ще избухне отново и ще разруши всичко отново.
– Вие сте човек- контраст, мнозина мислят, че сте просто дявол, а някои мислят, че сте добър човек, който обича кучета и знае как да се бори за живота си. Така че, кой сте вие?
– И аз не знам. Да, аз обичам моите кучета, но понякога си мисля, че имам рога и опашка. Аз отдавна за нищо не се бия, просто променям живота си, ако дойда до заключението, че е необходимо.
Аз не обичам ласкателства, не ми харесва да ми се приписва нещо, без значение добро или лошо. Аз не се правя на тежкар – просто нещо в себе си не показвам, а за нещо, напротив, много силно казвам.
– Изглежда ви харесва брутална среда: дори вашия личен шофьор е лежал в затвора за обир на банка. Какво, адреналин ли ви липсва?
– Аз си липсвам сам, в нещо нереализирано. Например, струва ми се, че също може да направя страхотен план за грабеж и да го осъществя. Ясно е, че няма да го направя, но ми харесват хората, които са решили нещо, платили са си за това скъпо и продължават напред.
Харесва ми атмосферата на улиците, тя е дива, за да оцелееш на нея не трябва да си луксозен и известен, а силен и уверен във всяко свое действие.
– Сега започва продължението на Град на греха. Вие искате ли да се върнете към стария си герой?
– Това по-скоро няма да е завръщане, а ново запознанство. Нова картина, нова история, няма стари персонажи, това е друг филм.
– Вашите герои твърде често сами разрушават своята съдба и се самоунищожават. Може би в живота си сте силно повлиян от вашите герои?
– Напротив, аз им влияя, имам голям опит, особено по отношение на влияние и самоунищожение. Сега много години се взех в ръце и живея като примерен мъж. Спорт, работа, почивка – всичко е тихо и познато. Предсказуемо? Може би. Но когато беше непредсказуемо, неизбежно влизах в задънена улица.
Със съкращения от e Eho
